Възпаление на пикочния мехур (цистит): Причини

Патогенеза (развитие на заболяването)

цистит (мехур възпаление) обикновено се причинява от възходяща (възходяща) инфекция от пикочен канал.За тази цел патогенните (причиняващи болести) патогени се натрупват върху уротелиалните клетки (преходни епителий подплата на бъбречните калици, бъбречен таз, пикочен мехур а при мъжете - горната пикочен канал) с помощта на така наречените адхезини. След тази колонизация възникват възпалителни процеси с увреждане на епителните клетки и подлежащите клетъчни възли. Токсини (отрови), произведени от бактерии играят роля в този процес, като алфа-хемолизин и CNF1 (цитотоксичен некротизиращ фактор) в бактерията Е. coli. Други токсини включват ендотоксин А, протеази или уреази. Много патогени могат да се защитят срещу имунен отговор от организма, например чрез образуване на капсули. Най-често срещаният патоген е грам-отрицателната бактерия Е. coli (Escherichia coli), която е чревна бактерия и причинява приблизително 75-80% от всички остри инфекции на пикочните пътища (ИПП). Други възможни патогени включват:

  • Хламидия - Chlamydia trachomatis
  • Ентерококи (най-често срещани при смесена инфекция) - уропатогенна ешерихия коли (UPEC) (придобита в общността UTI).
  • Enterobacter
  • Гарднерела вагиналис - непряк спусък за повтарящи се инфекции на пикочните пътища с ешерихия коли бактерии почива прибран в пикочния мехур стена и се активира отново (модел на мишка).
  • Клебсиела (Klebsiella pneumoniae).
  • Микоплазма
  • Нейсерия
    • Neisseria gonorrhoeae (гонококи)
    • N. meningitidis („САЩ Nm уретрит clade ”, US_NmUC за кратко).
  • Proteus mirabilis
  • Pseudomonas
  • Salmonella (0.5% от всички UTI) - пациентът обикновено е имал предишна чревна инфекция в такива случаи
  • Стафилокок (Staphylococcus saprophyticus).
  • Уреаплазма
  • Микози (гъби) - Candida и други гъбични видове.
  • Вирусите - напр херпес симплекс, аденовируси.

По същия начин е възможно инфекция на бъбреците да се разпространи в пикочния мехур, което се нарича низходяща (низходяща) инфекция. Такъв може да е случаят например с пиелонефрит (възпаление на бъбречен таз).

Етиология (причини)

Биографични причини

  • Генетично предразположение - Майките на пациенти, които имат чести инфекции на пикочните пътища, също имат по-висока от средната честота на инфекция. Очевидно броят и видът рецептори, към които бактериите могат да се прикрепят, играят специална роля
  • Вродени анатомични промени в пикочните пътища или функционални ограничения (напр. Поради везикоуретерални отлив, невропатичен пикочен мехур, механична или функционална обструкция) може олово до застой, т.е. задържане на урина или остатъчна урина в пикочния мехур, което стимулира възпалението.
  • възраст
    • Непълнолетна възраст в началото инфекция на пикочните пътища.
    • Менопауза / постменопауза / менопауза при жени (поради промяна в рН и намалена колонизация от лактобацили; това води до повишена вагинална колонизация от ентеробактерии и анаероби; урогенитална атрофия поради дефицит на естроген)
  • Хормонални фактори
    • Бременност - рискът се увеличава, за около 2 до 8 процента от бременните жени се установява, че имат цистит (инфекция на пикочните пътища)
    • Менопауза/ постменопауза / менопауза при жени (вижте възрастта по-долу).

Поведенчески причини

  • Хранене
    • Недостатъчен прием на течности - колкото по-добре се „зачервява“ пикочния мехур, толкова по-малко вероятно е той да бъде възпален
    • Недостиг на микроелементи (жизненоважни вещества) - вж. Профилактика с микроелементи.
  • Психосоциални конфликтни ситуации (стрес и постоянно напрежение - напрегнатите стени на пикочния мехур увеличават риска поради намаленото производство на слуз):
    • Тормозът
    • Психични конфликти
    • Социална изолация
    • Стрес
  • Използване на вагинални диафрагми и спермициди - това променя нормалните бактерии вагинална флора (микробиота), така че може да има увеличаване на бактериите E. coli (Escherichia coli) във влагалището, което е свързано с повишен риск от цистит
  • Сексуална активност:
    • Чрез коитус (полов акт) бактерии може да влезе в пикочния мехур и да причини цистит (= навременно полово сношение). Посткоиталната микция (уриниране) (след полов акт) може да намали риска, тъй като това изхвърля всички бактерии, които могат да присъстват. Освен това мъжкият партньор трябва да осигури адекватна хигиена
    • След медения месец поради чести полов акт („меден месец цистит“); често срещаните симптоми тук са алгурия (болка при уриниране), дизурия (затруднено (болезнено) уриниране) и полакисурия (позиви за уриниране често без повишено уриниране).
  • Анален полов акт / анален секс при мъже, които правят секс с мъже (МСМ) е свързан с повишен риск
  • Липса на хигиена - но и преувеличена хигиена.
  • Носете влажни бански за дълго време, студ чернови.

Причини, свързани със заболяване

Лечение

Операции

  • Хирургия в пикочните пътища (особено след трансуретрална резекция на простата/ урологична хирургична техника, при която патологично променената простатна тъкан може да бъде отстранена без външен разрез през уретрата (уретрата)).
  • Инструментални урологични процедури (напр. Цистоскопия / цистоскопия), които могат да бъдат свързани с предаване на микроби.
  • Бъбрек трансплантация* (NTx, NTPL).

Рентгенови лъчи

  • Radiatio (радиация притежава) за тумори в пикочните пътища или таза * - така наречения „радиационен цистит“.

Други причини

  • Използване на диафрагма и спермициди.
  • Механични стимули - чуждо тяло в пикочните пътища * (постоянен катетър на пикочния мехур, надпубисен катетър / катетър на пикочния мехур, поставен над срамната кост през коремната стена в пикочния мехур, стент на уретера, нефростомия / приложение на бъбречна фистула за източване на урината навън )
  • Стрес и постоянно напрежение - напрегнатите стени на пикочния мехур увеличават риска поради намаленото образуване на слуз
  • състояние след изписване от болнично заведение през последните две седмици.

* Рискови фактори за развитието на сложни инфекция на пикочните пътища.