На нервната система

Синоними

мозък, ЦНС, нерви, нервни влакна

дефиниция

Нервната система е надредна комутационна и комуникационна система, присъстваща във всички по-сложни живи същества. Нервната система се използва по опростен начин за интегриране и координиране на информация за организма:

  • Абсорбцията на стимули (информация), които въздействат на тялото от околната среда или възникват в самото тяло (напр болка, сензорни впечатления ...)
  • Превръщането на тези стимули в нервни възбуждания (нервни импулси, така наречените потенциали за действие), тяхното предаване и обработка
  • Изпращането на нервни възбуди или импулси към органите, мускулите и т.н. (т.е. към периферията) на тялото.

За всяка от тези подзадачи има специални съоръжения в нервната система: Това функционално разделение на нервната система на три части - приемане на стимул, обработка на стимул и реакция на дразнители - също съответства на пространствената му структура: Единичен компонент в нервната система е наречена проводима дъга.

Проводима дъга е значимата функционална връзка на два или повече неврона (= нервни клетки с техните удължения).

  • За усвояването на информацията са отговорни определени записващи или приемащи апарати, рецепторите в нервната система. Подобно на сетивните органи (напр. Ушите, нос, очи и т.н.

    ), те са ограничени до определени части на тялото и са специализирани за определени стимули, например светлина или звукови вълни (вж. например темата за зрението). Те са особено многобройни в кожата за усвояване на тактилни, вибрационни или температурни усещания, но също така и в останалите органи (помислете за стомах or главоболие).

  • Цялата информация (нервно възбуждане), генерирана в тези приемащи апарати, преминава през аферентна нерви до централните пунктове за събиране, мозък и гръбначен мозък, известна още като централна нервна система (ЦНС).

    Там те се събират, обработват и смислено се свързват помежду си, така че тези два централни органа могат да бъдат разбрани като ВЪРШЕН контролен център на всички събития в нашето тяло.

  • Резултатите от тази централна обработка в нервната система и свързването на нервните импулси сега се изпращат чрез водещи (или еферентни) нерви като информация за органите (обикновено наричани периферия) на тялото. Там те предизвикват съответни реакции, като движение (когато импулсите водят към мускулите), разширяване или свиване на съдове (напр. бледа от уплаха) или влияние върху активността на жлезата (напр. когато гледаме храна или мислим за лимон, водата в устата ни тече заедно, защото слюнчените жлези се активират).

Може да си представим обикновена проводяща дъга в нервната система като кабел, доставящ информация, централна точка на превключване (мозък or гръбначен мозък) и кабел, отвеждащ информация.

Във връзка с обикновен рефлекс, например рефлекс на сухожилието на патела, това означава: възприемане на стимула (разширителен стимул върху сухожилието) връзка със съответното мускулно изпълнение на движението (крак удължаване). Често много от тези „кабели“ са свързани помежду си и преминават през тялото като един нерв. Не е възможно обаче да се разбере от нерв коя част носи входящата и коя носи изходящата информация от мозък.