запек

Запек, запек, бавно храносмилане Медицински: запек Английски = запек, запек Запекът е нарушение в изпразването на червата, което се характеризира с липса на дефекация. Прави се разлика между остра и хронична форма на запек. Първият тип запек започва внезапно (остър) и трае само кратко време, вторият тип запек съществува за по-дълъг период от време и се характеризира с различни - не всички едновременно налични - характеристики.

Те включват a дефекация честота по-малко от три пъти седмично, твърдо изпражнение, силно притискане, чувство на блокираност или непълно изхождане и ръчна помощ (на ръка) с дефекация. При децата определението „запек“ създава известни трудности, тъй като дефекацията варира значително при отделните индивиди и е силно зависима от диета. При нормална храна по-възрастните бебета имат изпражнения около един до три пъти на ден без запек, докато при малките деца честотата е веднъж или два пъти на ден до веднъж на всеки два дни.

Учениците дефекират около един или два пъти на ден, ако не са запек. Като цяло обаче с тези силни междуиндивидуални вариации може да се каже, че промяната в предишните навици на изпражненията (честота, консистенция) дава индикация за запек. Докато бебето пие адекватно, не повръща и расте или наддава по подходящ начин, подозрението за заболяване е неоснователно.

Хроничен запек: Тази форма на запек е често срещана клинична картина. Около 10% от възрастното население в индустриализираните страни е засегнато от запек. Като цяло, повече жени, отколкото мъже, страдат от запек.

Възрастните хора и малките деца също са по-често засегнати. При хора над 60-годишна възраст запекът се наблюдава при 20 до 30%. Броят се увеличава с възрастта и броят на нерегистрираните случаи е голям, тъй като не всички страдащи от запек се консултират с лекар.

При деца 3% страдат от запек, докато при 90 до 95% функционален проблем (най-вече грешен диета) причинява запек. Запекът е така наречената болест на цивилизацията (на западните страни); в Африка се среща по-рядко. Остър запек: Остър запек се развива за кратко време и внезапно се появява.

В случай на пасагонален или ситуационен запек, краткосрочна промяна в диета, промените в условията на живот (например легло или пътуване), остри инфекции или хормонални колебания могат да бъдат причина. Някои лекарства също могат да предизвикат остър запек (индуциран от лекарства запек). Остър запек също може да е признак за чревна непроходимост (илеус), a удар или дискова херния.

В случай на чревна непроходимост, преминаването през червата е блокирано. Причината може да бъде или механична обструкция (например констрикция = стеноза; механичен илеус), чревна констрикция, изкривяване на червата, удушаване на червата или парализа на чревната перисталтика (паралитичен илеус; парализа = парализа). A удар (апоплексия, нарушение на кръвообращението на мозък със загуба на мозъчни клетки) или дискова херния (пролапс на дискуса) може да причини запушвания, ако нерви или техните центрове на произход в мозъка, които отговарят за храносмилателните процеси, са засегнати.

Хроничен запек: По отношение на хроничния (= продължителен) запек могат да се разграничат три форми: В случай на запек, времето за транспортиране на остатъците от храна в червата се удължава. Обикновено този път от приема на храна до екскрецията е два до пет дни; ако времето за преминаване е по-дълго от пет дни, това се нарича запек. Поради намалената чревна перисталтика (подвижност на червата), хранителната суспензия само бавно се придвижва напред.

Тъй като обаче водата се отстранява, се получава твърдо изпражнение, което води до запек. Намалената чревна подвижност, водеща до запек, може да има различни причини. Възможните причини са нарушение на нерви или мускули, снабдяващи червата (например в множествена склероза), хормонално разстройство (например хипотиреоидизъм, диабет мелитус или бременност), странични ефекти на лекарства (включително опиати, антихолинергици) или диета с ниско съдържание на фибри.

Втората форма, аноректален запек, засяга ректум и анус и се характеризира с невъзможност за дефекация въпреки натискане. Тъй като мускулът на сфинктера на ректум се напряга, когато коремни мускули са напрегнати за натискане, дефекацията се предотвратява, което води до запек. Причините за аноректален запек включват стесняване на аналния канал (анална стеноза), пролапс на ректум по време на натискане (ректален пролапс), промени в ректалната или аналната двигателна функция или сфинктерния мускул и нарушения на чувствителността на ректума. Идиопатичният запек като последната форма не показва нито нарушена чревна функция, нито структурни промени в червата. Причината за този тип запек е неизвестна, не е открито органично разстройство.

  • Кологенен запек = бавно транзитно обстипиране
  • Аноректален запек = запушване на изхода
  • Идиопатичен запек = неизвестна причина