Въведение
Радиологията е клон на медицината, който използва електромагнитно и механично лъчение за научни цели или в ежедневната клинична практика за диагностични и терапевтични цели. Радиологията е бързо развиваща се и нарастваща област, която започва с Вилхелм Конрад Рентген през 1895 г. във Вюрцбург. Първоначално се използват само рентгенови лъчи.
С течение на времето бяха използвани и други така наречени „йонизиращи лъчи“. Магнитен резонанс е друг аспект на рентгенологията. Той не използва йонизиращо лъчение, а електромагнитни полета.
радиотерапия в терапевтичната медицина също е под-област на рентгенологията. Използва се например в рак лечение. Диагностичната рентгенология заема най-голям дял от рентгенологията в ежедневната клинична практика.
Ултразвук също е под-област на радиологията и е най-често използваната процедура за радиологично изобразяване. Най-простото изобразяване с йонизиращо лъчение е конвенционалната рентгенография. An Рентгенов лъчът се генерира с помощта на два електрода.
Една нишка, "катодът", освобождава малки електрони и ги ускорява силно. Електроните удрят противоположния втори електрод, „анода“, и се сблъскват с него толкова силно, че се получава така нареченото „спирачно излъчване“. Спирачното излъчване е Рентгенов лъч, който сега е насочен към пациента.
Лъчите преминават през пациента и се улавят и записват от другата страна. В миналото това се е случвало на Рентгенов филм; днес има цифрови детектори за запис. С помощта на радиацията човек използва факта, че структурите в тялото имат различна плътност и са направени от различни материали.
Когато лъчите ги ударят, те поглъщат части от радиацията. В зависимост от това през кои области на тялото преминават лъчите, толкова по-силни или по-слаби се възприемат и записват от другата страна на тялото. След това тези сенки се припокриват, за да образуват двуизмерно изображение и получавате моментна снимка на вътрешността на тялото.
Компютърната томография (КТ) работи по много подобен механизъм. Той обаче предоставя повече изображения от различни равнини и по този начин повече информация за вътрешността на тялото. Ядрено-магнитен резонанс (MRT) също често се използва в клиниката.
ЯМР работи с различен, по-здравословен механизъм и предоставя подробна информация за човешките меки тъкани. Ултразвук, Рентгеновите лъчи, CT и MRI са станали незаменими като образни диагностични процедури в съвременната медицина. В някои случаи те могат да бъдат допълнени с контрастни вещества, за да се даде възможност за по-контрастно изследване на областите и структурите на органите.
