Така нареченият синдром на постнуклеотомия се отнася до функционални ограничения и болка което може да е резултат от хирургична процедура, наречена нуклеотомия или дисцектомия. В някои случаи дисковата херния може да доведе до хирургическа интервенция, която не може да бъде избегната, тъй като в противен случай съществува риск от непоправимост увреждане на нервите това би довело до парализа. Тази интервенция (нуклеотомия или дисцектомия) включва отстраняване на пролапсираната желатинова сърцевина на диска.
Причина
Има много възможни причини за развитието на синдром на постнуклеотомия. Сред тях са следните: Тези усложнения могат да се превърнат в фатални последици за пациента:
- Грешна индикация за операция
- Операция на грешна височина на гръбначния стълб
- Недостатъчно облекчение на диска
- Възпаление (я) след операция
- Нестабилност на гръбначния стълб
- Белези поради нарушена пролиферация на съединителната тъкан
- Повтарящи се плъзгащи се дискове поради промени в тъканите
Симптоми на синдром на постнуклеотомия
упорит болка което силно ограничава движението е типично за синдром на постнуклеотомия. Болка в областта на лумбалния гръбначен стълб, тазобедрената става, крак or коляно съединение е характерно и степента на тази болка е сравнима с болката преди операцията. Поради тази причина понякога погрешно се приема, че операцията е неуспешна и болката ще продължи. Но това е нова причина за болка и следователно необходимост от лечение.
Синдром на постнуклеотомия в лумбалния отдел на гръбначния стълб
Лумбалната част на гръбначния стълб се състои от пет прешлена, които се основават на обща основна форма. Той свързва гръдния отдел на гръбначния стълб с сакрум (Os sacrum). Благодарение на анатомичното си положение в долния край на гръбначния стълб, той абсорбира тежестта и натоварванията при движение в особено висока степен.
Следователно лумбалната част на гръбначния стълб може да бъде по-податлива на увреждане, като дискова херния. Класически дисковите хернии се появяват в долните отдели на лумбалния отдел на гръбначния стълб и в зависимост от това кои корен на нерва е засегнат, водят до характерни симптоми. Тъй като двигателят и чувствителните пътища, които преминават през гръбначен мозък и нейните нервни корени са повредени от дискова херния, възникват както чувствителни усещания, така и двигателни дефицити и парализа.
Едно възможно лечение на дискова херния в лумбалната част на гръбначния стълб е нуклеотомия, при която тези части на диска, които се простират в гръбначен канал и компресирайте гръбначен мозък и нервните корени се отстраняват. След такава операция, изгаряне и дифузно болки в гърба може да възникне, въпреки че дисковата херния е отстранена. Това се нарича синдром след нуклеотомия.
Тъй като лумбалната част на гръбначния стълб е доста често засегната от дискова херния в сравнение с други части на гръбначния стълб, тя също е по-често изложена на хирургически интервенции, които увеличават вероятността от поява на синдром на постнуклеотомия. Постнуклеотомичният синдром се характеризира с постоянна, т.е. постоянна болка, която може да бъде повече или по-малко устойчива на терапията. Следователно операцията създава нови причини за болка, вместо да елиминира всички оплаквания по предназначение.
Болката е дифузна, изгаряне и пробождане. Предполага се, че те са причинени от пролиферация на тъкани в хирургичната област. След операцията се появяват белези и дразнене на нервите, които участват в развитието на болка.
Освен това има и други причини за болка. Белезите водят до сраствания между различни съединителната тъкан и костни части на гръбначния стълб, гръбначен канал намлява гръбначен мозък. В резултат на операцията гръбначният стълб може да покаже нестабилности в оперираната област, които нараняват нервните корени.
Други психологически и физически фактори се обсъждат при развитието на болка при синдром на постнуклеотомия. Когато прешлените болезнено се вклиняват един в друг поради отстраняването на повредените междузвезден диск, това се нарича „телескопично“. Обикновено този болезнен синдром се причинява от усложнения по време на операция или от фалшиви индикации.
Следователно рискът може да бъде намален чрез строго указание. Други фактори (вж. По-горе) също играят роля в развитието на болката. Терапевтичните подходи включват както леки до силни (напр. морфин) обезболяващи намлява поведенческа терапия. Последните се прилагат например при обучение на пациенти и обучение за управление на болката. Като цяло обаче болката е много устойчива на терапия и в някои случаи напълно избягва всяка терапия.
