Какво представлява ревматоидният фактор?
Ревматоидният фактор е така нареченото автоантитело. Това са защитни вещества на имунната система, които атакуват собствената тъкан на тялото и по този начин могат да предизвикат заболяване (автоимунно заболяване). Както подсказва името, ревматоидните фактори играят роля предимно при автоимунния ревматизъм.
Ревматоидните фактори атакуват определени части (Fc секция) на други антитела – а именно имуноглобулин G. Следователно те са практически антитела срещу антитела.
В зависимост от тяхната структура ревматоидните фактори – както всички антитела (имуноглобулини) – се разделят на различни класове. Те включват например имуноглобулин М (IgM), имуноглобулин А (IgA) и имуноглобулин G (IgG). По правило откритите ревматоидни фактори принадлежат към клас IgM (RF-IgM или RhF-IgM).
Кога определяте ревматоидния фактор?
Лекарят определя ревматоидните фактори при съмнение за ревматично заболяване – особено ревматоиден артрит. Само положителен резултат от теста обаче не е достатъчен за диагнозата. RF не е много специфична лабораторна стойност – тя може да бъде повишена при различни ревматични заболявания, но също и при неревматични заболявания или при здрави индивиди.
За изследването лекарят взема кръвна проба от пациента. Ревматоидният фактор обикновено се измерва в кръвния серум. Лабораторните лекари могат да използват различни техники за откриване (напр. ELISA, радиоимуноанализ). В зависимост от метода на измерване се прилагат различни прагови стойности, чието надвишаване се означава като повишен ревматоиден фактор.
Кога ревматоидният фактор е повишен?
Ревматоидният фактор е само един от няколкото параметъра, използвани за диагностициране на заболяването.
Ревматоиден фактор при ревматизъм
Освен при ревматоиден артрит, тестът за ревматоидни фактори може да бъде положителен и при други ревматични заболявания, т.е. да дава повишени показания. Те включват, например, следните заболявания (пропорцията на пациентите с положителен ревматоиден фактор е показана в скоби):
- Криоглобулинемия: форма на съдово възпаление (50 до 100 процента)
- Синдром на Sjögren (70 до 95 процента)
- Системен лупус еритематозус (15 до 35 процента)
- Смесена колагеноза: клинична картина със симптоми на различни автоимунни заболявания на съединителната тъкан като системен лупус еритематозус, склеродермия и полимиозит, както и синдром на Рейно (50 до 60 процента)
- Склеродермия (системна склероза): сборен термин за автоимунни заболявания, свързани с втвърдяване на съединителната тъкан (20 до 30 процента)
- Ювенилен хроничен артрит (10 до 15 процента)
- Полимиозит и дерматомиозит (5 до 10 процента)
Други причини
- Цироза на черния дроб
- Хронично възпаление на черния дроб (хроничен хепатит)
- Хронични възпалителни белодробни заболявания
- Възпаление на вътрешната обвивка на сърцето (ендокардит)
- Туберкулоза
- салмонелоза
- Саркоидоза
- Сифилис
- Остри инфекции с бактерии, вируси или паразити (напр. мононуклеоза, малария)
- Злокачествени тумори
- След кръвопреливане
- След ваксинации
- След химио- или лъчетерапия
Не на последно място, ревматоидният фактор се открива при около пет процента от здравите хора – без никаква болестна стойност. Особено в по-напреднала възраст много иначе здрави хора са RF-позитивни (около десет процента от тези над 60 години).
Повишеният ревматоиден фактор без никакви симптоми няма никакво значение.
