Синоними в най-широкия смисъл
Терапия рак на простатата, простата CA, тумор на простатата
Въведение
Видът на лечението се определя не само от туморния стадий и степента на злокачественост на тъканта (диференциация), но и от общите състояние и възрастта на засегнатия пациент. В случай на локализиран простата карцином, лечението обикновено също е локално, т.е. се извършва операция или лъчева терапия. Напреднал стадий изисква системно (засягащо цялото тяло) лечение, като хормонална (антиандрогенна) терапия (вж. По-долу).
Контролирано чакане
Ако това е много малък, добре диференциран тумор (T1; G1 = ниско ниво на злокачествено заболяване) при много стар пациент без симптоми, чиято продължителност на живота вече е значително намалена от други съществуващи състояния, терапията може да се откаже, тъй като засегнатите пациенти най-вероятно ще умрат не от последиците от простата рак но от други съществуващи условия (напр сърце неуспех, коронарна болест на сърцето и др.). В допълнение, лечението с всички възможни нежелани реакции би могло допълнително да намали продължителността на живота с простата рак.
Радикално отстраняване на простатата (простатектомия)
Пълното отстраняване на простатата, включително нейната капсула и съседните семенни мехурчета, е терапевтичният златен стандарт в Германия за локализирана и добре диференцирана простата рак. Той обаче трябва да се извършва само ако няма отдалечени или лимфа възел метастази присъстват и туморът все още е ограничен до простатата. Хирургически достъп се извършва над срамна кост или директно в таза.
Процедура „техника на ключалка“ (лапароскопия) също се тества в проучвания. С тази операция са свързани два основни риска. Първият е уринарна инконтиненция, т.е. невъзможността за „задържане на вода“.
Временен уринарна инконтиненция е често срещано веднага след операцията. Регресията на този симптом е възможна по-късно. В най-лошия случай обаче инконтиненция може да се запази.
Вторият е еректилна дисфункция, т.е. невъзможността да се постигне ерекция. Либидото (усещане за удоволствие) и способността за оргазъм не се влияят. Въпреки че еякулацията е загубена, най-често се засяга втвърдяването на крайниците (в 50% от случаите). Нервно щадящите хирургични процедури се опитват да избегнат това и да поддържат потентността. По-редки усложнения са след кървене, стриктура (белези) или възпаление на епидидимис.
