Синоними
Еректилна дисфункция (ЕД) Еректилната дисфункция при мъжете се появява, когато мъжът не е в състояние или рядко е в състояние да доведе пениса си до напълно изправено (сковано) състояние, необходимо за полов акт, или да поддържа това състояние. Ако обаче случаят е само от време на време или за кратко, това не се нарича еректилна дисфункция. Еректилната дисфункция няма нищо общо с намаляването на плодовитостта на мъжа.
В случай на съществуваща импотентност, способността за еякулация и производство на сперма се запазва с малки изключения. Според проучвания честотата на еректилната дисфункция е около 20% в Германия и в международен план. При мъжете над 70-годишна възраст обаче той вече е 70%, което показва, че това заболяване е силно зависимо от възрастта.
Под 40-годишни мъже това разстройство е около 5% пълно и около 17% умерено. Освен това, последните проучвания показват, че 20 - 70% от всички пациенти с диабет мелитус, хипертония или липометаболитни нарушения един ден ще страдат от еректилна дисфункция, изискваща лечение. За да се постигне ерекция при мъжете, няколко системи взаимодействат помежду си.
Важни за тяхното развитие са функционирането кръв съдове, нерви, някои части на пениса, както и здравословна психологическа начална ситуация. За да се разбере ерекцията, а оттам и нейното разстройство, е важно да се знае нейната физиология, както и представа за анатомията на пениса: Пенисът има три така наречени еректилни тъкани кавернозно тяло, които могат да се подуят и свият. Тяхното пълнене с кръв, и по този начин състояние на пениса, се контролира от кръвта съдове които минават по пениса.
Важно кръв-захранващ съд е артерията дорсалис на пениса, която преминава по двойки под горната страна на пениса. Оттам малки клони влизат в двата големи слоя на еректилната тъкан и ги пълнят с кръв според нуждите. Вътре в тези две кавернозни тела има друг съд, arteria profunda penis, който изпълнява същата задача.
Третата еректилна тъкан заобикаля пикочен канал и се захранва от собствените си артерия. И трите обаче съдове са свързани помежду си. В отпуснато състояние на пениса тези артерии го снабдяват с кислород и кръвта, вливаща се в тях, се отнася от свързаните вени, без еректилната тъкан да може да се запълни.
Това се постига чрез малки мускулни влакна, които заобикалят запасите от течности (синусоиди) на еректилната тъкан. Следователно човек може да си ги представи подобни на гъба. Тези мускули са напрегнати в отпуснато състояние, така че артериите имат тесен диаметър и няма много място за кръв в каверните на еректилната тъкан.
Чрез определени нервни импулси мускулните влакна се отпускат, когато трябва да се постигне ерекция. Това води до увеличаване на диаметъра на гореспоменатите артерии, което позволява да се изпомпва повече кръв в еректилната тъкан. След това тази кръв се събира в каверните (синусоиди), което кара вените, които я отнасят, да се стеснят в диаметър.
Те имат много по-мека стена от артериите. Това води до така наречената положителна обратна връзка: колкото повече кръв тече, толкова повече кавернозното тяло се запълва, толкова по-малко кръв изтича. Валът на пениса става по-дълъг, той се увеличава в диаметър и става твърд. Необходимите за това нервни импулси идват от автономните (вегетативни, неволеви) нервната система, по-точно от т.нар парасимпатична нервна система. Парасимпатиковият нервната система е особено активен, когато спим, смиламе или обикновено сме отпуснати.
