Рентгенов
Остеомиелит могат да бъдат направени видими чрез образни техники. Въпреки това, в остра остеомиелит, промените в костната структура се виждат само при рентгенови лъчи след около една до две седмици. В по-нататъшния ход на заболяването, рентгенови лъчи разкрива петнисто изсветляване, откъсване на периоста от костта и калцификати (осификации).
При хронична остеомиелит, части от костта често отмират, оставяйки след себе си остатъчно тяло (секвестър) и в близост до тези костни части се образуват нови костни тъкани. Полученото съединителната тъкан около остатъчното тяло се вижда в Рентгенов изображение като ярък шев. Ако остеомиелитът се диагностицира на много ранен етап, е възможна консервативна терапия с насочена антибиотична терапия и обездвижване.
От мястото на фокуса се взема цитонамазка и се определя патогенът, причиняващ заболяването. След това се прилага специфична антибиотична терапия, докато параметрите на възпалението в кръв броят се нормализира. В допълнение, адекватни болка трябва да се осигури терапия (аналгезия).
Често обаче е необходимо да се извърши бърза хирургическа интервенция за почистване на фокуса. В този случай костта се пробива за облекчаване на налягането (костна трепанация), старателно се изплаква и отстранява увредените костни области. Често се поставят антибиотични носители, за да се постигнат локално високи нива на антибиотично действие.
В зависимост от степента на дефекта в костта може да се наложи да се извършат костни трансплантации и няколко последващи операции. Само чрез незабавна терапия може да се постигне излекуване на остеомиелит без увреждане на костите или ставите. Често терапията на остеомиелит е дълъг процес.
Трябва да се прави разлика между ендогенен хематогенен остеомиелит при кърмачета, деца и възрастни. Терапевтичното лечение на остеомиелит в кърмаческа възраст се осъществява чрез прилагане на пеницилини според спектъра на патогена и чрез обездвижване на засегнатата област на тялото с шина или гипс гласове. Ако ставата е засегната от остеомиелит, тази става обикновено се изплаква.Това може да действа по няколко начина: В случай, че остеомиелитът е прогресирал дотолкова, че растежната плоча вече е била повредена, могат да се наложат вторични възстановителни мерки.
Терапевтичното лечение на остеомиелит при детство се извършва чрез целенасочено антибиотично приложение в комбинация с обездвижване с помощта на шина или гипс отливка на съответната област на тялото. В много специални случаи, например когато се образуват остатъчни тела или абсцеси, може да се наложи хирургическа интервенция. Само в редки случаи се наблюдава преход от острата към хроничната форма на остеомиелит.
Терапията в зряла възраст също се провежда чрез целенасочено приложение на антибиотик заедно с обездвижване с помощта на шина или гипс гласове. За разлика от детството или детство, бактериалните огнища на остеомиелит се изчистват рано в зряла възраст. В този процес всички костни части, които може да са били отстранени, трябва да бъдат заменени с така наречената губеста кост присаждане (= трансплантация на костно вещество от друга, автоложна, здрава кост), за да се поддържа функционалността на съответния крайник.
В допълнение, в случай на tehrapie, напояване - всмукване - дренажи се вкарват, за да изхвърлят огнищата от засегнатите ставите. За разлика от острия остеомиелит при деца, рецидив и преход към хронична форма на остеомиелит често се наблюдава при възрастни.
- Чрез пункция или
- Чрез така наречения флъш - всмукване - дренаж.
Както вече споменахме, в ранна детска възраст и детство съществува риск острото възпаление да причини увреждане на зоната на растеж (= метафиза) на засегнатата кост.
При определени обстоятелства това увреждане може да причини тежки деформации или скъсяване на засегнатите крайници. Съществува особен риск от остеомиелит на възраст до 2 години. На тази възраст, кръв съдове на медуларния канал преминава директно от метафизата (= зоната на растеж на костта) през хрущялната епифизна става в епифизната жлеза (= крайната част на костта; преход към ставата).
В резултат на това патогените също могат да проникнат в ставите и предизвикват там гнойни ставни изливи, които от своя страна могат да причинят тежки увреждания на ставите и евентуално дори нарушения в растежа. Всеки остър ендогенен хематогенен остеомиелит, особено при възрастни пациенти, носи риск от развитие на хронична форма. В този случай в засегнатата кост протичат значителни процеси на ремоделиране.
При определени обстоятелства могат да възникнат костни инфаркти, в резултат на които определени части от костта вече не са снабдени кръв и да умрат. След това мъртвите костни части остават като остатъчни тела (= секвестър) в заразената зона. Освен това реактивен съединителната тъкан настъпва образуване (= остеосклероза), което намалява еластичността на костта и увеличава риска от костни фрактури. По-специално възрастните са склонни да образуват рецидиви.
Всички статии от тази поредица:
