Остеомиелит в детска възраст
Остър хематогенен остеомиелит е типично заболяване при деца, особено на възраст между 3 и 15 години. Остеомиелит в ранна детска възраст или детство обикновено се среща в областта на дългата кости от стегнат (бедрена метафиза). Болестта се разпространява под периоста (субпериостеум) и може да се разпространи в костен мозък или чрез съдови връзки в съседната става.
Това води до остри симптоми с треска, втрисане, тежка локална болка, подуване, зачервяване, прегряване и облекчаване на позите. Като патогени на остеомиелит in детство, така наречените грам-положителни патогени (напр Стафилококус ауреус, Група А стрептококи) са на преден план. Целевата патогенно-чувствителна антибиотична терапия на заболяването също се основава на тези патогени.
По принцип хематогенният остеомиелит трябва да се има предвид при кърмачета с болка в крайниците, зачервяване и подуване и в лошо общо състояние. Ако има подозрение за остеомиелит при кърмачета или деца, болестта на остеомиелит трябва да бъде диагностицирана или изключена чрез образна диагностика (Рентгенов, ултразвук, магнитен резонанс) след клиничен преглед. По принцип трябва да се внимава с общи инфекции, тъй като хематогенният ендогенен остеомиелит се появява след общи инфекции.
Типичен пример за развитието на ендогенен хематогенен остеомиелит в кърмаческа възраст е инфекцията на пъпна връвАко например горепосочените симптоми се появят по време на прегледи за остеомиелит, може да се предположи, че костта е остро възпалена. Болестта може да бъде открита и в кръв. Типично за възпаления в организма е повишаването на концентрацията на бялото кръв клетки (= левкоцити; левкоцитоза), както и значително повишена скорост на утаяване на кръвта (= BSG).
Тази диагноза на остеомиелит е от значение само в случай на остра форма, тъй като в случай на хроничен остеомиелит и двете стойности показват само умерено увеличение. В случай на остър остеомиелит, патогенът може да бъде открит и по време на диагностичната процедура с помощта на кръв култура или пункция на възпалената кост. Това също така предоставя важна информация за терапевтичните мерки, които трябва да се предприемат в хода на антибиотично лечение.
Антибиозата трябва да бъде специфична за патогена, за да бъде ефективна. Остеомиелитът обикновено става видим само в напреднал стадий на заболяването. Костните промени обикновено са видими само две до три седмици след началото на заболяването.
Тогава обаче, видими промени (вж. Рентгенов) под формата на калцификации (= осификации), по-светли петна и / или отделяне на надкостницата от костта стават очевидни. Ако остеомиелитът е хроничен, кръвоносен съд оклузия може да доведе до намален приток на кръв към костта, което дори може да доведе до костен инфаркт.
Резултатът от костен инфаркт е смъртта на определени костни части, които след това остават като остатъчни тела (= секвестиращи) в заразената област. Това може да бъде разпознато като светло оцветена граница в Рентгенов диагностика, тъй като мъртвата костна тъкан обикновено се отговаря чрез образуването на нова костна тъкан. Следователно светлата граница е съединителната тъкан.
Освен това остеомиелитът може да бъде диагностициран чрез сонография (= ултразвук Преглед). Положителното е, че трябва да се спомене, че например отделянето на надкостницата от костта, причинено от образуването на абсцеси, може да се види по-рано, отколкото на рентгеновото изображение. Като допълнителна диагностична мярка за остеомиелит, така нареченият скелет сцинтиграфия може да се използва. Този диагностичен метод използва много слаби радиоактивни препарати (= радиофармацевтици) за откриване на възпалителни процеси. -> Продължете към темата терапия на остеомиелит
Всички статии от тази поредица:
