Кратък преглед
- Диагноза: Въпросник за психологически тест, изключване на възможни действителни обезобразяващи заболявания
- Симптоми: Постоянна умствена заетост с възприемания физически дефицит, промени в поведението, психологически стрес
- Причини и рискови фактори: Психосоциални и биологични фактори, преживявания от детството, рискови фактори са малтретиране, пренебрегване, тормоз; предполага се нарушена мозъчна химия (метаболизъм на серотонин).
- Лечение: Когнитивно-поведенческа терапия, медикаментозно лечение с антидепресанти (селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина SSRI, )
- Прогноза: Ако не се лекува, телесното дисморфично разстройство често се развива хронично до степен на заблуда; висок риск от самоубийство; терапиите показват добри резултати
Какво е дисморфофобия?
Хората с дисморфофобия, известна още като дисморфично разстройство на тялото, постоянно мислят за външния си вид. Засегнатите се чувстват обезобразени, въпреки че няма обективна причина за това. Дори ако част от тялото всъщност не отговаря на обичайния идеал за красота, засегнатите възприемат това като много по-лошо, отколкото е в действителност.
Дисморфофобията има далечни последици за социалния и професионалния живот. Засегнатите се отдръпват от приятели и семейство, защото се срамуват от външния си вид. Пренебрегват работата си. Повече от половината от засегнатите имат суицидни мисли. Следователно дисморфофобията също повишава риска от самоубийство.
Телесното дисморфично разстройство (BDD) е включено в Диагностичния и статистически наръчник за психични разстройства (DSM-5) на Американската психиатрична асоциация като обсесивно-компулсивно разстройство. Това е така, защото хората с дисморфофобия проявяват подобно поведение като хората с обсесивно-компулсивно разстройство.
В „Международната статистическа класификация на болестите и свързаните с тях здравни проблеми“ (МКБ-10) на Световната здравна организация (СЗО) неналудната дисморфофобия се класифицира като „соматоформно разстройство“ като вариант на хипохондрия. Ако се добавят налудно мислене и поведение, това се класифицира като „налудно разстройство“.
Колко хора са засегнати от дисморфофобия?
Мускулна дисморфия, мускулно дисморфично разстройство
Специален вариант на дисморфофобията е мускулната дисморфия или „мускулно дисморфично разстройство“, което засяга предимно мъжете. Те възприемат тялото си като недостатъчно мускулесто или се чувстват твърде малко. Дори ако тялото им вече прилича на това на професионален спортист, те все още не го харесват. Поради това някои започват да тренират прекомерно. Мускулната зависимост е известна още като комплекса на Адонис или обратната анорексия (обратна анорексия).
Подобно на анорексичката, мъжете имат изкривено възприятие за тялото си. Въпреки това, вместо да избягват калориите, те се фокусират върху яденето на храни, богати на протеини. Някои, в отчаяние, се обръщат към анаболни стероиди, за да изградят мускулна маса възможно най-бързо.
Не е ясно колко хора са засегнати от мускулна дисморфия. Сред културистите се оценява на около десет процента. Експертите предполагат, че броят на засегнатите ще продължи да нараства. Причината за това е, че мъжете сега също са подложени на натиск да отговарят на идеала за красота.
Как може да се тества или диагностицира дисморфофобията?
В интернет има редица самотестове, които позволяват първоначална оценка на дисморфофобията. Такъв тест за дисморфофобия обаче не замества диагнозата от психиатър или психолог. Въпросите на такъв тест са подобни на тези, зададени от практикуващия (вижте по-долу) и се претеглят с помощта на точкова система.
За да диагностицира дисморфофобия, психиатърът или психотерапевтът провежда подробно интервю за медицинска история. Използвайки въпроси, базирани на диагностичните критерии, експертите се опитват да получат цялостна картина на симптомите. Терапевтите обикновено използват специални психологически въпросници като ръководство.
Психиатърът или психологът може да зададе следните въпроси, за да диагностицира дисморфофобия:
- Чувствате ли се обезобразени от външния си вид?
- Колко време на ден отделяте за справяне с външни недостатъци?
- Прекарвате ли много време всеки ден, гледайки се в огледалото?
- Избягвате ли контакт с други хора, защото се срамувате от външния си вид?
- Чувствате ли се обременени от мисли за външния си вид?
След консултацията терапевтът ще обсъди с вас възможностите за лечение и следващите стъпки.
Когато поставя диагнозата, терапевтът обикновено изключва и възможността действително да е налице обезобразяващо заболяване.
Симптоми
Други избягват да се гледат в огледалото и вече не смеят да излязат на публично място. По правило хората с дисморфофобия се опитват да скрият въображаемите си недостатъци на красотата. Някои редовно се подлагат на козметични операции или сами се опитват да променят външния си вид. Но нищо от това не решава проблема – те продължават да се срамуват от външния си вид. Дисморфофобията често е придружена от депресивни симптоми като депресия и безнадеждност.
Според Диагностичния и статистически наръчник за психични разстройства (DSM-5), следните симптоми трябва да се прилагат за диагноза дисморфофобия:
- Засегнатите са прекомерно заети с предполагаеми недостатъци на красотата, които не са разпознаваеми за другите или са незначителни.
- Предполагаемият недостатък на красотата многократно кара засегнатите към определено поведение или умствени действия. Те непрекъснато проверяват външния си вид в огледалото, занимават се с прекомерно оформяне, молят другите да потвърдят, че не са грозни (успокоително поведение) или се сравняват с други хора.
- Засегнатите страдат от прекомерна загриженост за външния си вид и това ги засяга в социални, професионални или други важни области на живота.
В някои случаи дисморфофобията се проявява в комбинация с заблуди. Тогава засегнатият е напълно сигурен, че възприятието му за собственото му тяло отговаря на реалността. Други страдащи пък са наясно, че самоусещането им не отговаря на реалността.
Причини и рискови фактори
Експертите смятат, че дисморфофобията се причинява от комбинация от биологични и психосоциални фактори. Ценностите, които се предават в обществото, също оказват важно влияние. Красотата се цени високо. Медиите подчертават значението на външния вид, като създават впечатлението, че красотата прави хората щастливи.
Лекарите наричат дисморфичното разстройство на тялото „разстройство на интрапсихичното представяне на тялото“; възприеманият образ на тялото не съвпада с обективния образ на тялото.
Психосоциални фактори
Има признаци, че преживяванията в детството играят решаваща роля. Опитът от малтретиране и пренебрегване в детството са рискови фактори за развитието на дисморфофобия. Децата, които растат прекалено защитени и чиито родители избягват конфликтите, също са изложени на риск.
Подигравките и тормозът, които сериозно увреждат самочувствието, в някои случаи допринасят засегнатите да поставят все повече под въпрос външния си вид. Хората, които имат ниско самочувствие и са склонни да бъдат срамежливи и тревожни, са особено податливи.
Биологични фактори
Експертите смятат, че биологичните фактори също влияят върху развитието на състоянието. Те подозират нарушение в баланса на невротрансмитера серотонин. Това предположение се подкрепя от факта, че лечението със селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина (SSRIs, психотропно лекарство от групата на антидепресантите) често помага при дисморфофобия.
Поддържащи фактори
Определени мисли и поведение поддържат симптомите на дисморфофобия. Засегнатите често имат перфекционист и недостижим стандарт за външния си вид. Те обръщат голямо внимание на външния си вид и следователно са по-наясно с промените или отклоненията от своя идеал. Външният им вид винаги им изглежда непривлекателен в сравнение с желания идеал.
Социалното отдръпване и постоянното гледане в огледалото засилват усещането за грозност. Това поведение на сигурност засилва убеждението на човека, че има основателна причина да не се показва публично.
лечение
За успешно лечение експертите препоръчват когнитивно-поведенческа терапия и лекарства. Терапията се провежда амбулаторно или стационарно.
Когнитивна поведенческа терапия
Когнитивно-поведенческата терапия се фокусира върху изкривени мисли и безопасно поведение. В началото на терапията терапевтът първо обяснява подробно на пациента причините, симптомите и лечението на дисморфофобията. Колкото по-запознати са засегнатите с разстройството, толкова по-лесно е за тях да разпознаят симптомите в себе си.
Важна част от терапията е и идентифицирането на възможните причини за разстройството. Когато причините излязат на повърхността, много пациенти осъзнават, че тревогата за външния им вид е само израз на по-дълбок проблем.
В терапията засегнатите се научават да разпознават и променят стресиращите мисли. Перфекционистичните изисквания се противопоставят на реалистични и постижими изисквания. В допълнение към мислите, специфичното поведение играе важна роля в лечението. Много хора вече не смеят да излязат на публично място, защото се страхуват да не бъдат съдени от другите.
Когато се сблъскат със страховете си, засегнатите изпитват, че страховете им не са верни. Опитът на други хора, които не забелязват недостатъците им, променя мислите им. При повтарящи се сблъсквания с опасната ситуация, несигурността отстъпва и страховете намаляват.
По време на стационарното лечение пациентите се подготвят за възможни рецидиви преди да бъдат изписани. Това е така, защото много страдащи се връщат към стари модели на поведение в познатата им среда. В крайна сметка, целта на терапията е пациентите да използват техниките, които са научили, без чужда помощ.
Медикаментозно лечение
Редица антидепресанти са доказали ефективността си като лекарства за лечение на дисморфофобия. Поради това в комбинация с психотерапевтично лечение, практикуващите често допълнително прилагат селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина (SSRIs).
Те повишават нивото на повишаващия настроението невротрансмитер серотонин в мозъка и често допринасят за подобряване на симптомите. SSRI не предизвикват пристрастяване, но понякога водят до гадене, безпокойство и сексуална дисфункция като неблагоприятен ефект.
Ход на заболяването и прогноза
Рискът от опит за самоубийство нараства с продължителността и тежестта на дисморфофобията. Следователно ранното откриване и лечение на дисморфофобия увеличава шансовете за успешна терапия.
