Паралитичен илеус: Определение, причини, симптоми

Кратък преглед

  • Причини: Кръвни съсиреци в чревните съдове, коремна операция, нарушена нервна функция, метаболитни нарушения, някои лекарства, хронични заболявания на червата.
  • Симптоми: Гадене, повръщане, раздут корем, дифузна коремна болка, липса на шумове в червата.
  • Ход на заболяването и прогноза: В зависимост от причината животозастрашаващо без лечение
  • Преглед и диагностика: Физикален преглед, преслушване на корема, рентген, ултразвуково изследване
  • Лечение: Стимулиращи чревната перисталтика лекарства, стомашна сонда, клизма, рядко и операция
  • Профилактика: без общи мерки, мерки за стимулиране на храносмилането при прием на определени лекарства

Какво е паралитичен илеус?

При паралитичен илеус чревният пасаж е в застой. За разлика от механичната форма, тук причината е парализата на чревната мускулатура. Има няколко причини за паралитична чревна обструкция. Сред причините са кръвни съсиреци, коремна хирургия, заболяване на червата и метаболитна или нервна дисфункция.

Симптомите на паралитичен илеус обикновено се появяват по-коварно, отколкото при други форми на чревна обструкция. Типична индикация за чревна парализа се осигурява чрез слушане на корема: липсват каквито и да е чревни звуци.

Какви са причините за паралитичен илеус?

Има различни причини за паралитичен илеус (чревна парализа). Понякога се причинява от запушване на чревен съд от кръвен съсирек. След това съсирекът или се е образувал директно на място в съответния кръвоносен съд (тромб), или е бил измит с кръвния поток от друго място (ембол).

Ако съсирекът напълно блокира съда, чревната тъкан, която действително се доставя от този съд, вече не получава кислород и хранителни вещества – тя умира (некроза). Лекарите наричат ​​това събитие мезентериален инфаркт.

В други случаи паралитичният илеус се развива като рефлекс след операции в коремната кухина. Операцията предизвиква механични стимули, причиняващи спиране на движението на червата (следоперативен илеус). Паралитичният илеус също понякога възниква рефлексивно по време на жлъчни или бъбречни колики.

При заболявания, засягащи нервите (като сирингомиелия, херпес зостер), понякога възниква така наречената неврогенна чревна парализа.

Хроничните възпалителни заболявания на червата като болестта на Crohn и улцерозен колит също са причина за паралитичен илеус в някои случаи.

Освен това някои лекарства понякога причиняват чревна парализа. Те включват например силни болкоуспокояващи от групата на опиатите, лекарства за Паркинсон, антидепресанти и спазмолитици (спазмолитици). В екстремни случаи злоупотребата с лаксативи може също да доведе до паралитичен илеус.

Нарушенията на електролитния баланс и метаболизма също са възможни причини. Например дефицитът на калий (хипокалиемия) и кетоацидотичната кома (тежко усложнение на захарния диабет) излагат пациентите на риск от спиране на червата.

При някои пациенти паралитичният илеус може да се дължи на токсичност на урината. Това се разбира като натрупване на уринарни вещества в кръвта (уремия) в резултат на нарушена бъбречна функция. Други възможни причини за паралитичен илеус включват хипотиреоидизъм (неактивна щитовидна жлеза) и коремни наранявания.

Забележка: Понякога паралитичният илеус се развива от механичен илеус (т.е. запушване на червата поради механична обструкция).

Какви са симптомите на паралитичен илеус?

При чревна парализа коремът първоначално е силно раздут. С напредване на състоянието коремната стена е силно напрегната и твърда (барабанен корем). Нито изпражнения, нито ветрове преминават (задържане на изпражнения и ветрове).

Други често срещани симптоми са хълцане, гадене, повръщане и болка в коремната област.

Каква е прогнозата за паралитична болест на червата?

Протичането на заболяването при паралитична чревна обструкция зависи от причината. Ако не се лекува, съществува риск от развитие на животозастрашаващи усложнения. Това е особено вярно, ако парализата на червата е последвала механична чревна обструкция.

В случаи на рефлекторна чревна парализа след операция, прогнозата обикновено е добра с подходящо лечение.

Как се диагностицира паралитичният илеус?

Физикалният преглед и рентгеновата снимка са най-важните стъпки при диагностицирането на паралитичен илеус:

По време на физическия преглед лекарят внимателно слуша корема със стетоскоп. Ако чревните звуци не се чуват в никоя коремна област, силно се подозира паралитичен илеус. Лекарите наричат ​​феномена „гробна тишина“ в корема. Ако се чуват звуци от червата, това изключва паралитичен илеус.

Как се лекува паралитичният илеус?

Пациентите с паралитичен илеус (или друга форма на чревна обструкция) първоначално не могат да ядат или пият нищо, докато червата не се възстановят чрез терапия. Пациентите получават необходимите течности и хранителни вещества чрез IV.

В допълнение, лекарствата могат да се прилагат чрез венозен достъп. Това са предимно активни съставки, които стимулират движението на червата (перисталтиката). Те се използват за възстановяване на движението на парализираните черва. Ако е необходимо, на пациентите се дават други лекарства като болкоуспокояващи или средства против гадене и повръщане.

Освен това се поставя стомашна сонда за оттичане на застоялото стомашно и чревно съдържимо. Червата могат да се изпразнят и с помощта на ректална клизма.

Освен това е важно да се елиминира причината за парализата на червата. Например, хипотиреоидизмът или тежко метаболитно дерайлиране при диабетици като отключващи фактори за паралитичен илеус трябва да бъдат лекувани по съответния начин.

Такива консервативни мерки обикновено са достатъчни за коригиране на чревната парализа. Въпреки това е необходима операция, ако паралитичният илеус се е развил от механична чревна обструкция или ако е наличен перитонит.

Може ли паралитичният илеус да бъде предотвратен?

Хората, които приемат определени лекарства (като опиати), може да са изложени на по-висок риск от паралитичен илеус. В такъв случай има смисъл да потърсите съвет от лекар за това какви мерки – като диетата – допринасят за здравата двигателна функция на червата.

Не е желателно да приемате лаксативи сами. Това е така, защото някои от тези агенти карат тялото да привикне, когато се използват непрекъснато. В резултат на това съществува риск от възникване на чревна парализа. Ако страдате от запек, препоръчително е да говорите с Вашия лекар за разумни противодействия.