Мозък

синоним

лат. главен мозък, Гръцки. Encephalon, английски: Мозък Мозъкът е най-важният орган на гръбначните животни и формира висшия команден център на централната нервната система.

Той регулира всички съзнателни и несъзнателни функции и процеси. Мозъкът е и най-силно развитият орган на гръбначните животни, тъй като неговият голям брой мрежови неврони (19-23 милиарда при хората) му позволява да обработва и оценява сложното информационно съдържание и да регулира физическата реакция към това съдържание (поведение). Не на последно място мозъкът е в състояние да съхранява и припомня преживявания и спомени.

Най-простите процеси на централната нервната система са свързани в така наречените рефлекторни пътища. Те имат предимството, че могат да обработват информацията сравнително бързо и не е необходимо да се възприемат през мозъчната кора. Те включват например регулирането на сърце процент, дишане, ученик реакцията и, разбира се, рефлекс на сухожилието на патела, което е задължително за тестване на рефлекс.

тези рефлекс формират основата на вродените защитни реакции и дават възможност на организма да се адаптира бързо към средата си. Например, ако светлината е твърде силна, зениците се свиват, за да се намали честотата на светлината върху ретината. Не на последно място, способността да се научи и приложи научено съдържание или да се оцени и приложи, със сигурност е една от най-важните когнитивни функции на мозъка.

Биологично казано, мозъкът непрекъснато се променя и непрекъснато формира нови връзки между нервните клетки, така че, грубо казано, в края на деня имаме „различен“ мозък от този, с който се събудихме. Това означава, че с всяка нова връзка, която се създава между нашите нервни клетки, се създава потенциален нов информационен път, чрез който може да се обработи ново и старо съдържание. Тази способност да абсорбира, обработва и прилага информация прави човешкия мозък най-сложния орган, който познаваме.

По този начин спектърът на мозъчните функции варира от опростени рефлекторни програми (които притежава всяка по-ниска форма на живот) и вродено поведение до силно развити когнитивни процеси като мислене и обучение. Човешкият мозък може да бъде разделен на 2 мозъчни полукълба. Тежи между 1245 и 1372 грама (при хората) и се състои от почти 23 милиарда нервни клетки и междуклетъчна тъкан.

Мозъкът е покрит от череп (т.нар. неврокраний) и се отделя от така наречения лицев череп (висцерокраний). Мозъкът плава в цереброспиналната течност, наричана още цереброспинална течност, която се образува от сплит хороидеи. Той служи като хранителна среда и като защита срещу движенията на мозъка в череп.

Мозъкът също е заобиколен от мозъчните обвивки, които имат и защитна и хранителна функция. На повърхността на мозъка можете да видите така наречените Gyry и Sulci (намотки и долини). Те увеличават повърхността на мозъка, така че няколко нервни клетки се вписват в едно и също пространство, а именно череп.

По този начин работата на мозъка може да бъде увеличена, без черепът да се налага да расте заедно с него, до голяма степен. Мозъкът може да бъде разделен повърхностно на различни дялове, някои от които формират невроанатомични, както и функционални граници. Те включват фронтален (фронтален лоб), париетален (темен лоб), тилен (тилен лоб) и темпорален (темпорален лоб).

В тези зони на лобовете лежат важни функционални центрове на централната нервната система, като говорно-сензорните центрове (теменният лоб), слуховият център и седалището на първичните тласъци и чувства (темпорален лоб) и зрителният център, който се намира в тилната част. Фронталният лоб съдържа двигателни центрове, висши когнитивни центрове (мислене, вземане на решения), седалище на поведение и пориви („произход на идеята“). Сложното сътрудничество между тези центрове и способността да мислим и планираме като индивидуалност отличава хората от другите гръбначни животни.

Тези специални способности, разбира се, се отразяват и в грубата анатомия на мозъка на различни гръбначни животни. Мозъкът се различава по размер и форма и в много случаи също е адаптиран към специални задачи. Например обонятелните и слуховите центрове са особено изразени при кучетата и са в пъти по-чувствителни от сетивата на хората. Всеки вид, независимо колко силно развит е, трябва да оцелее в природата чрез специални способности. Те могат да бъдат и от физическо естество, но по-нататъшното развитие на сетивата, което в крайна сметка дава възможност за комуникация с околната среда, е важен процес и в крайна сметка част от естествената еволюция.