дефиниция
Епителът е една от четирите основни тъкани на тялото и се нарича още покривна тъкан. Почти всички телесни повърхности са покрити с епител. Те включват както външни повърхности, като кожата, така и вътрешните повърхности на кухи органи, като например мехур.
Епителът е обширна група клетки, в които клетките са много близо една до друга. Епителните клетки граничат с две различни пространства и по този начин са полярни клетки с апикална (обърната навън или в телесната кухина) и базална (граничеща с другата тъкан) страна. Епителът е отделен от другите тъкани чрез базалната мембрана.
Странично клетките са в контакт с други клетки чрез различни клетъчни връзки. Задачите на епитела са много различни. Например, епителът на кожата има за задача да предпазва подлежащата тъкан от външни повреди, като механични ефекти или слънчева светлина, и да предотвратява проникването на бактерии.
Вътрешният епител, който подрежда кухи органи, служи предимно за запечатването им отвън (например епителът на мехур) и за обмен на вещества. Някои епители също поемат производството на различни вещества, като секрети, хормони or ензими. Епителът се доставя с хранителни вещества от по-дълбоки тъканни слоеве, тъй като не съдържа такива кръв съдове себе си.
Чрез дифузия хранителните вещества и кислородът могат да достигнат епитела през базалната мембрана. Съществуват различни видове епители, които могат да бъдат класифицирани по различен начин. Те могат да бъдат еднослойни или многослойни, да се състоят от плоски или високи клетки, да съдържат жлези (напр кожни жлези) и може да има кератинизация (както в кожата). В допълнение, апикално разположените клетки могат да имат издатини, така наречените микровили, които са благоприятни за обмена на хранителни вещества чрез увеличаване на повърхността им.
Ендотелната
- ендотел е специална форма на епител, която покрива вътрешната стена на кръв намлява лимфа съдове. Това е еднослоен плосък епител, който почива върху базална мембрана. Ендотелната се намира във всички съдове от сърдечносъдова система и позволява обмен на различни вещества между кръв и тъкан.
Чрез производството на азотен оксид (NO) той също участва в регулирането на кръвно налягане и може да има инхибиторен или активиращ ефект върху коагулацията. Допълнителна задача на ендотел е регулирането на възпалителните процеси. Чрез активиране на ендотела, бели кръвни телца могат да се прикрепят към него, който след това може да мигрира в подлежащата възпалена тъкан.
Съществуват различни видове ендотел, които се срещат в различни части на тялото и се различават по своята структура и пропускливост. Непрекъснатият ендотел е относително непропусклив и позволява само много специфичен обмен на определени вещества между кръвта и тъканите. Този тип се среща в мозъкнапример като т.нар кръвно-мозъчна бариера.
Фенетизираният ендотел има „прозорци“, които са затворени в повечето случаи (с изключение на бъбрек) чрез диафрагми. По този начин пропускливостта е донякъде ограничена. Фенестрираният ендотел се намира например в бъбречните гломерули (бъбречни корпускули) и в червата.
Най-пропускливият ендотел е прекъснатият ендотел, който има относително големи празнини. Базалната мембрана също е частично разрушена или не съществува при този тип тъкан. Това се случва главно в черен дроб.
