Стафилококите (Стафилококи; ICD-10 A49.0: Стафилококова инфекция на неуточнено местоположение) са Грам-положителни, каталаза-положителни коки, които се срещат микроскопски като двойки, като къси вериги или като неправилни клъстери. Установена е класификация на рода Staphylococcus според коагулазната реакция:
- Коагулаза-положителни стафилококи
- Стафилококус ауреус (изцяло: Staphylococcus aureus subsp. aureus; S. aureus).
- Staphylococcus agnetis * (коагулазна променлива).
- Стафилококус ауреус подс. анаероб *.
- Staphylococcus delphini *
- Staphylococcus hyicus * (коагулазна променлива)
- Staphylococcus intermedius * (рядко - инсб. След ухапвания от кучета - също при инфекции на човешки рани).
- Staphylococcus lutrae *
- Staphylococcus pseudintermedius *
- Staphylococcus schleiferi subsp. коагулани *
- Коагулаза-отрицателна стафилококи* *.
- Staphylococcus epidermidis
- Staphylococcus haemolyticus
- Staphylococcus lugdunensis
- Staphylococcus saprophyticus subsp. saprophyticus
* Откриване досега изключително при животни или само много рядко във връзка с инфекции при хора * кожа и лигавици без значение за заболяването; при имунокомпрометирани пациенти обаче е от значение. Стафилококите са най - честите патогени на бактериемия (поява на бактерии в кръв в много голям брой). Стафилококус ауреус щамове могат да произведат токсични Шок Синдром Токсин-1 (TSST-1; около 5-20% от всички изолати) и стафилококови ентеротоксини като суперантигени. Антибиотична резистентност: устойчивост на β-лактамаза чувствителна пеницилини (бензилпеницилин като изпитвано вещество) е често срещано (70-80% от всички изолати). Устойчивост на други антибиотици често се проявява като множествена резистентност, предимно при метицилин-резистентен стафилококус ауреус (MRSA). Те са причинители на вътреболнични инфекции (придобити в болница инфекции). Три варианта на мултирезистентен Staphylococcus epidermidis (S. epidermidis) също са станали известни. Резервоарът на патогена за S. aureus са хората, но животните също могат да бъдат засегнати. При хората носоглътката е преференциално колонизирана MRSA, хората са носителите на зародиш (болни или клинично здрави), рядко домашни животни (кучета, котки, коне, свине). Един от четирима пациенти носеше на ръцете си патогени, устойчиви на множество лекарства (MRE), когато бяха приети в реабилитационно заведение в САЩ. Възникване: MRSA са често срещани в целия свят. Както за щамовете S. aureus, така и за MRSA, предаването на патогена (път на инфекция) се извършва от засегнатия пациент (ендогенни инфекции) или екзогенно от други хора или животни, или чрез неживата среда (например, общи кърпи за баня). В болницата предаването става чрез ръцете, например от сестринския и немедицинския персонал. Забележка: В случай на назална колонизация, патогенът може да се разпространи от носния вестибюл, действителният резервоар за S. aureus, в други области на кожа (включително ръце, аксила, перинеална област) и лигавици (напр. фаринкс). В зависимост от вида на патогена, навлизането е ентерално, парентерално, т.е. в този случай той навлиза в тялото по многобройни пътища: през кожа (перкутанна инфекция), през лигавиците (пермукозна инфекция), през респираторен тракт (инхалация инфекция), през пикочните пътища (урогенитална инфекция) или генитално (през гениталните органи в кръв; генитална инфекция). Предаване от човек на човек: Да Инкубационният период (времето от инфекцията до началото на заболяването) е няколко часа (около 2-6 часа) за интоксикации с перорално погълнати стафилококови токсини и 4-10 дни за инфекции. Забележка: В случай на колонизация на индивиди, ендогенна инфекция може да се развие дори месеци след първоначалната колонизация. Честотата (честотата на новите случаи) на устойчиви на множество лекарства микроби е около 5 случая на 100,000 XNUMX жители годишно. Продължителността на заразността (заразност) съществува особено по време на продължителността на клинично проявените симптоми. Забележка: Патогените могат да се предават и от клинично здрави хора със стафилококова колонизация. олово към имунитет. Курс и прогноза: Курсът и прогнозата на стафилококовото заболяване зависи, наред с други неща, от локализацията на инфекцията и имунния статус на пациента. Много предавания на MRSA остават незабелязани, което благоприятства по-нататъшното разпространение на патогена. Ако патогенът MRSA бъде открит , трябва да започне саниране. Ако двата контролни тампона (първият се извършва след 3-6 месеца, а вторият след 12 месеца) са отрицателни, пациентът се счита за саниран. Изчислената леталност (смъртност, свързана с общия брой на хората с болестта) в Европа е 25,000 XNUMX смъртни случая поради инфекции с устойчиви на антибиотици патогени годишно въз основа на данни от Европейския център за профилактика и контрол на заболяванията (ECDC) и Европейските лекарства Агенция (EMA). Има изискване за докладване за устойчиви на множество лекарства микроби (публично здраве отдел).
