Есциталопрам е лекарство, което принадлежи към групата на селективните серотонин инхибитори на обратното поемане (SSRIs). Използва се предимно при лечение на депресия.
Какво представлява есциталопрам?
Есциталопрам е антидепресант който принадлежи към групата на селективните серотонин инхибитори на обратното поемане (SSRIs). Използва се при лечение на депресия, генерализирано тревожно разстройство, социални фобии и паника и обсесивно-компулсивни разстройства. Има стимулиращ ефект и също се прилага за болка причинени от диабет полиневропатия. Негов бионаличност е 80 процента, а плазменият му полуживот е около 30 часа. Максималното активно ниво се достига след около 4 часа. Прилага се под формата на таблетка или разтвор.
Фармакологични ефекти върху тялото и органите
Есциталопрам е химически активната S форма (S-енантиомер от рацемата) на циталопрам. Той има начина на действие на селективното серотонин инхибитори на обратното поемане. Есциталопрам блокира транспортните вещества, отговорни за връщането невротрансмитер серотонин до неговите места за съхранение след предаване на сигнала. В резултат на това инхибиране, повече свободен серотонин се предлага в мозък за предаване на нервни сигнали. Това може също да обясни повлияващото настроението и анти-тревожното въздействие на есциталопрам. Ефектът му е сравним с този на циталопрам, но се случва много по-бързо. Първоначални подобрения могат да се наблюдават само след една до две седмици редовна употреба.
Медицинска употреба и употреба за лечение и профилактика.
Така наречените ендогенни депресия (голяма депресия), паническо разстройство (с или без агорафобия), генерализирано тревожно разстройство, обсесивно-компулсивното разстройство, а социалните фобии се считат за показатели за употребата на есциталопрам. Използва се и за болка причинени от диабет полиневропатия. Освен това има доказателства за ефикасност при състояния като мигрена, симптоми на менопаузата, предменструален дисфоричен синдром и удар за подобряване на когнитивните резултати. Есциталопрам не е показан за лечение на деца и юноши. The антидепресант винаги трябва да се приема точно според указанията на лекаря. Освен ако не е предписано друго от лекуващия лекар, обичайното доза за възрастни е 10 mg веднъж дневно. Максималната дневна доза е 20 mg. Пациенти в напреднала възраст приемат 5 mg есциталопрам веднъж дневно; повишението трябва да бъде обсъдено с лекаря. Не доза корекция е необходима при пациенти с лека до умерена бъбречна дисфункция; при тежка бъбречна дисфункция лекарството не трябва да се използва или трябва да се използва само след консултация с лекар. Ако пациентът страда от лека до умерена чернодробна дисфункция, дневната доза е 5 mg; след 2 седмици дозата може да бъде увеличена до 10 mg в консултация с лекар. Продължителността на лечението се определя от лекаря. Както при всяко лекарство, продължителността на лечението с есциталопрам варира. Не е необичайно лечението да бъде успешно само след няколко седмици. Въпреки това, като таблетки не трябва да се преустановява. В допълнение, лечението трябва да продължи най-малко 6 месеца след отшумяване на признаците на заболяването.
Рискове и странични ефекти
Много честите нежелани реакции от приема на есциталопрам включват главоболие, безсъние, гадене, запек, слабост, треперене, сънливост, повишено изпотяване и сухота уста. Често има и проблеми със съня, концентрация, памет, усещане, зрение, вкусили безпокойство, умора, нервност, объркване, промени в апетита, промени в теглото, проблеми с храносмилането, коремна болка, повръщане, повишено слюноотделяне, метеоризъм, реакции на свръхчувствителност на кожа (напр. обрив, сърбеж), мускули болка, импотентност и ускорен сърдечен ритъм или намаляване на кръв натиск. Понякога припадъци, забавяне на сърдечния ритъм, агресивност, увеличаване на черен дроб ензими, еуфория, звънене в ушите, алергични реакции (напр. кашлица, задух), припадък или свръхчувствителност към светлина могат да се появят по време на лечението с есциталопрам. Редки нежелани реакции са намаляване на нивото на натрий в кръв; много рядко, възпаление на панкреаса намлява черен дроб, кожа кървене, стомашно-чревно кървене, може да се появи и маточно кървене или лигавично кървене. Особено в началото на лечението пациентите могат да бъдат засегнати от акатизия (безпокойство на крайниците) и агонизиращо безпокойство. В допълнение, продължителната употреба на есциталопрам може да повлияе неблагоприятно на работата на клетките, които изграждат и разграждат костите. Последствията са увеличени фрактури на костите или развитие на остеопороза. Взаимодействия се появяват при едновременна употреба на есциталопрам и МАО инхибитори, трамадол (опиоид), алкохол, тиазид диуретици (диуретични лекарства), флувоксамин (SSRI), антикоагуланти (антикоагуланти), инхибитори на агрегацията на тромбоцитите, циметидин (инхибира стомашна киселина производство в свързано с киселина стомах нарушения) и лекарства, удължаващи QT времето. Употребата на есциталопрам не е показана при пациенти, които са свръхчувствителни към активната съставка, при пациенти с тежка чернодробна или бъбречна дисфункция, по време на бременност и лактация, в нестабилна епилепсия, в увеличен склонност към кървене, при едновременна употреба на МАО инхибитори, в тенденция към хипокалиемия, при вроден синдром на дълъг QT (заболяване на йонните канали с патологично удължен QT интервал в кривата на сърдечния ток) и при декомпенсиран сърце недостатъчност.
