Какво представлява кръвопреливането?
Кръвопреливането се използва за компенсиране на липсата на кръв или кръвни съставки или за заместване на кръвта в тялото. За целта чрез венозен достъп в тялото на пациента се въвежда кръв от найлонови торбички (кръвни резерви). Ако тази кръв идва от чужд донор, кръвната единица се нарича чуждо кръводаряване. Ако пациентът получи собствена кръв, която предварително е взета и съхранена, това се означава като автоложно кръводаряване или автотрансфузия.
Докато в миналото преливането на цяла кръв се е извършвало с всички компоненти, днес кръвните единици се разделят на отделните си компоненти. Това води до:
- концентрат на червени кръвни клетки – състоящ се от червени кръвни клетки (еритроцити)
- Гранулоцитен концентрат – състоящ се от определени бели кръвни клетки (гранулоцити)
- Тромбоцитен концентрат – състоящ се от кръвни тромбоцити (тромбоцити)
- Кръвна плазма (= неклетъчна част от кръвта)
Кога извършвате кръвопреливане?
Концентратите на червените кръвни клетки се използват най-вече при остра загуба на кръв, за да заместят изгубените червени кръвни клетки.
При голяма кръвозагуба се дават и тромбоцитни концентрати. В допълнение, този вид кръвопреливане се прилага при нарушения на образуването на тромбоцити и като профилактика на кървене преди операция.
Тъй като кръвната плазма съдържа фактори на кръвосъсирването, които са важни за кръвосъсирването, тя се прелива и като превантивна мярка при съмнение за склонност към кървене.
Гранулоцитният концентрат може да се дава като част от кръвопреливане за рак. Белите кръвни клетки (неутрофили, базофили и еозинофили), съдържащи се в него, трябва да подсилят отслабената имунна система.
Какво правите по време на кръвопреливане?
Преди същинското кръвопреливане лекарят ще обсъди с вас възможните рискове и странични ефекти и ще определи кръвната ви група. Освен това ще бъдете помолени да подпишете формуляр за съгласие.
AB0 Кръвногрупова система
Върху червените кръвни клетки (еритроцити) има протеинови структури, наречени антигени. Антигените са протеини, които предизвикват имунен отговор в тялото. Носителите с антигени тип А имат кръвна група А, а тези с тип В съответно имат кръвна група В. Ако човек притежава и двата вида антиген, той или тя има кръвна група АВ. При липса на антигени върху еритроцитите се говори за кръвна група 0.
В кръвната плазма има антитела срещу еритроцитните антигени. За да не атакува имунната система собственото си тяло, човек с кръвна група А, например, няма антитела срещу антигени тип А.
Резус кръвногрупова система
Системата за кръвни групи резус разграничава дали кръвните клетки носят определен протеин – резус фактора – (резус-положителен) или не (резус-отрицателен). Около 85 процента от хората в Европа са резус-положителни, а останалите 15 процента резус-отрицателни.
Нощен тест
Тестът до леглото се извършва върху кръвта на реципиента, както и върху кръвната единица, предназначена за употреба.
Кръстосан мач
При кръстосания тест червените кръвни клетки на кръвната единица се смесват с плазмата на реципиента (основен тест), а червените кръвни клетки на реципиента се смесват с плазмата на кръвната единица (второстепенен тест). Отново не трябва да настъпва аглутинация.
По-нататъшна процедура
Преди кръвопреливане данните на пациента се проверяват отново, за да се избегне объркване. Лекарят ще постави линия за достъп във вената, през която кръвопреливането трябва да влезе в тялото ви. Ще бъдете наблюдавани както по време на кръвопреливането, така и поне половин час след това. Това включва редовно проследяване на Вашето кръвно налягане и сърдечна честота. Ако се почувствате зле, моля незабавно уведомете Вашия лекар.
Допълнителна информация: Кръводаряване
Допълнителна информация: Дарете плазма
Ако искате да знаете какво трябва да имате предвид, когато дарявате плазма и как работи всичко, прочетете статията Даряване на плазма.
Какви са рисковете от кръвопреливане?
Рисковете, свързани с кръвопреливането, са редки, но обикновено сериозни. При така наречената трансфузионна реакция кръвта на донора реагира с кръвта на реципиента поради несъвместимост на кръвните групи. Това кара имунната система да унищожи донорската кръв, което може да доведе до треска, анемия, жълтеница, проблеми с кръвообращението и бъбречна недостатъчност. Реакцията на кръвопреливане може да възникне директно по време на самото кръвопреливане или може да се забави.
Възможни са и алергични реакции, които се проявяват като висока температура, гадене, задух, спадане на кръвното налягане, зачервяване, сърбеж и в редки случаи шок.
Ако пациентът получава много концентрати на червени кръвни клетки, желязото в червените кръвни клетки може да се отложи в органите и да причини увреждане на клетките и органите. Черният дроб, сърцето, костният мозък и органите, произвеждащи хормони, са особено засегнати.
На какво трябва да обърна внимание след кръвопреливане?
След амбулаторно кръвопреливане обикновено можете да се приберете у дома. Ако забележите някакъв дискомфорт, като гадене или проблеми с кръвообращението, трябва незабавно да уведомите Вашия лекар.
При редовни кръвопреливания се следи успеваемостта на терапията. Особено важно е да се измери хемоглобинът (червен кръвен пигмент) и желязото по отношение на претоварването с желязо, причинено от кръвопреливането. Страничните ефекти тук не се появяват, докато функциите на органите не бъдат нарушени от претоварването.
