Какво е терапия за разговори?
Разговорната терапия – наричана също разговорна психотерапия, клиент-центрирана, личностно-центрирана или недирективна психотерапия – е основана в средата на 20-ти век от психолога Карл Р. Роджърс. Принадлежи към така наречените хуманистични терапии. Те се основават на предположението, че човешкото същество постоянно иска да се развива и расте. Терапевтът подкрепя тази така наречена тенденция за актуализиране, като помага на пациента да осъзнае себе си.
За разлика от други форми на терапия, разговорната терапия не се фокусира върху проблемите на пациента, а върху потенциала му за развитие тук и сега.
Според концепцията за разговорна терапия психичните разстройства възникват, когато някой има проблеми с приемането и оценяването на себе си. По този начин засегнатото лице вижда себе си по изкривен начин, а не такъв, какъвто е в действителност. Например, човекът вижда себе си като смел, но избягва предизвикателствата. Това води до несъответствие – несъответствие. Това означава, че пациентът има представа за себе си, която не съответства на неговия или нейния опит. Това несъответствие създава безпокойство и болка. От тази теза за развитието на психичните разстройства тръгва говорещата терапия.
Условия за разговорна терапия
- За взаимодействието е необходимо да има контакт между терапевт и пациент.
- Пациентът е в неконгруентно състояние, което му причинява безпокойство и го прави уязвим.
- Терапевтът е в конгруентно състояние. Това означава, че той е честен към пациента и не се преструва.
- Терапевтът приема пациента безусловно.
- Терапевтът съчувства на пациента, без да се губи в чувствата на пациента.
- Пациентът възприема терапевта като емпатичен и се чувства безусловно приет и ценен.
Кога да провеждаме терапия с говорене?
Разговорната терапия се използва успешно при лечението на психични разстройства. Често това са тревожни или обсесивно-компулсивни разстройства, депресия или разстройства на зависимост.
Както е посочено в горните условия за разговорна терапия, тази психотерапевтична процедура е подходяща само когато човек възприема несъответствие (несъответствие) между своята представа за себе си и своите преживявания. Освен това човек трябва да има известно желание да изследва себе си по-отблизо.
По време на първите пробни сесии пациентът може да разбере дали този вид терапия му подхожда. В допълнение, терапевтът обръща внимание на гореспоменатите състояния и докладва на пациента дали терапията с разговор е подходяща за него или не.
Какво правите по време на разговорна терапия?
В първите терапевтични сесии терапевтът поставя диагнозата и разпитва за историята на пациента. След това пациентът определя какви цели би искал да постигне в терапията.
Ядрото на разговорната терапия е разговорът между пациента и терапевта. Пациентът описва проблемите си и вижданията си. Терапевтът се стреми да разбере чувствата и мислите на пациента възможно най-точно.
Разговорът, ориентиран към клиента, се основава на това, че терапевтът многократно обобщава твърденията на пациента с негови или нейните собствени думи. Чрез рефлексията на терапевта пациентът достига до по-добро разбиране на своя вътрешен свят.
Това, което терапевтът не прави в разговорната терапия, е да дава на пациента съвет или инструкции. С други думи, той не казва на пациента как да се държи, а по-скоро помага на пациента да намери индивидуален отговор в себе си.
Основно терапевтично отношение
Промяна на представата за себе си
Много пациенти страдат, защото виждат причината за своето нещастие във външни условия, които не могат да променят. При разговорната терапия терапевтът насочва вниманието към вътрешните процеси, които създават страдание.
Например, честа причина за страдание са изкривените възприятия. Пациентът се научава да разглежда отблизо общите преценки („Никой не ме харесва“). В резултат на това в хода на разговорната терапия той стига до по-реалистичен възглед („Моето семейство и приятели ме харесват, дори ако имаме разногласия от време на време“).
Целта на разговорната психотерапия е пациентът да се отнася към себе си с признателност и да се научи да вижда и приема себе си такъв, какъвто е. Той може открито да приеме преживяванията, които има, и не трябва да ги потиска или изкривява. Тогава пациентът е конгруентен, което означава, че неговият образ за себе си съвпада с неговите преживявания.
Какви са рисковете от разговорната терапия?
Като всяка психотерапия, разговорната терапия може в някои случаи да доведе до влошаване или неуспешно подобряване на симптомите.
Връзката между терапевт и пациент има значително влияние върху успеха на терапията. Затова е важно пациентът да има доверие в терапевта. Ако това не е така, препоръчително е да смените терапевта.
Какво трябва да имам предвид след разговорната терапия?
В хода на разговорната терапия често се развива силна връзка между пациент и терапевт. Много пациенти се чувстват много комфортно в топлия и благоприятен климат на разговорната терапия и се чувстват тревожни, когато терапията приключва.
Такива страхове и притеснения са напълно нормални. Важно е обаче пациентът да споделя такива негативни мисли и страхове с терапевта – а също и ако той или тя чувства, че все още не е по-добре в края на терапията. След това терапевтът и пациентът могат да изяснят заедно дали е необходимо удължаване на терапията или може би друг терапевт или друга форма на терапия биха били по-добро решение.
За да улесни прекратяването на терапията, терапевтът може постепенно да увеличава интервалите между сесиите – терапията се „прекратява“, така че пациентът да свикне да се справя в ежедневието без разговорна терапия.
