Треперене

дефиниция

Терминът „тремор“ произлиза от латинската дума „tremere“, което означава треперене на немски. Тремор е двигателно разстройство, което описва свръхмобилността на засегнатата част на тялото. Причинява се от повтарящи се контракции на мускулни групи, които имат противоположен ефект, което води до бързо движение първо в едната посока, а след това в другата. Треморът се класифицира според различни аспекти: Според амплитудата на обрива (груб или фин), според честотата (висока или ниска честота), според времето на поява (в покой, по време на движение, когато се държи ръце) и според редовността (редовна или нередовна).

Причини

По принцип лекият тремор е абсолютно нормален: структурата на нервната система се основава на различни контролни вериги, а активността на нервните клетки е обект на редовни колебания. Тези колебания водят до леко треперене на ръцете, например, когато ръцете са протегнати. Този физиологичен тремор се причинява от фини, неволни, ритмични мускулни движения в диапазона от милиметър до милиметър и се усилва от стрес, вълнение или кофеин.

Следователно тремор, когато сте под силно напрежение (в повечето случаи) е напълно безвреден и представлява само усилването на тремора, което винаги е налице. Треморът става патологичен само когато е много тежък, т.е. когато треморът е много голям или когато треморът назад и напред се появява много бързо. Тремор може да бъде причинен от различни заболявания.

При болестта на Паркинсон клетките, които са отговорни за потискане на неволевите движения, загиват. Резултатът е тремор в покой и евентуално и когато се предприемат действия, който е по-изразен от едната страна, отколкото от другата. Ако малък мозък е повреден, координация на всички движения е нарушен.

Резултатът е неправилен тремор, който става по-изразен при приближаване към целта (треперене на целта или намерение). По-големи количества алкохол временно обезсилват малък мозък, което води до треперене на намерение, некоординирана походка и опасни движения. Хроничната злоупотреба с алкохол унищожава клетките на малък мозък и по този начин води до постоянен увреждане на малкия мозък.

Причината за по-тежък тремор от обичайното може да бъде есенциален тремор, който почти винаги засяга симетрично ръцете и ръцете и може да възникне както в покой, така и в действие. Унаследява се в 60% от случаите и в противен случай възниква спонтанно поради необясними причини. Засяга около 1% от населението.

Рядка форма на тремор е ортостатичен тремор, който засяга предимно жени над 60-годишна възраст. След продължително стоене, крак мускулите треперят, което води до нестабилно стоене и падане. Психогенният тремор засяга ръцете или глава и е физическият симптом на психическо претоварване.

Интересно е да се отбележи, че психогенният тремор изчезва напълно, когато се разсейва. Други причини за тремор включват хронична отравяне с живак, Болест на Уилсън (болест за съхранение на мед), хипертиреоидизъм or фибромиалгия синдром. Различни лекарства също могат да причинят тремор: Теофилин (За ХОББ), циклоспорин А (имуносупресивно средство), кортизон (имуносупресивно средство), амиодарон (За сърдечна аритмия), калций антагонисти (напр. за високо кръвно налягане), валпроат (за епилепсия) И невролептици са сред тях.

Тремор е един от четирите основни симптоми на болестта на Паркинсон, заедно с липса на движение, задържане на стабилност и повишена мускулна скованост. При болестта на Паркинсон клетките в substantia nigra (черно вещество) в средния мозък се унищожават. Този регион на мозък, заедно с други области на мозъка, контролира изпълнението на доброволната двигателна активност и потискането на нежеланите движения.

Клетъчната смърт в substantia nigra нарушава механизмите за контрол на движението, поради което може да възникне нежелано треперене, например. Треперенето на Паркинсон е отпочиващ и задържащ тремор, който става по-силен, когато е нервен. Обикновено засяга ръцете, обикновено едната страна е по-засегната от другата.

Честотата на треперенето на Паркинсон е около 4-7 в секунда, амплитудата е със средна амплитуда. Така нареченият феномен на усукване на хапчета е специфична форма на треперенето на ръцете в покой: пациентът на Паркинсон многократно трие палеца и индекса си пръст заедно, както при усукване на хапчета или броене на монети. В редки случаи глава, краката или брадичката също са засегнати от треперенето на Паркинсон.

Ако брадичката е засегната от болестта на Паркинсон, лекарите я наричат ​​феномен „заек”. Има някои лекарства, които могат да причинят треперене, особено ако се приемат за дълъг период от време или дори неправилно (напр. Твърде висока доза). Те включват например така наречените холинестеразни инхибитори, които гарантират, че невротрансмитер ацетилхолин (вещество, което посредничи при предаването на информация чрез нерви) може да работи по-дълго. Тази група лекарства се използва например при лечението на болестта на Алцхаймер.

Други възможни лекарства, които могат да причинят тремор, са невролептици и антидепресанти, които се използват за лечение психоза, депресия намлява тревожни разстройства. Адреналин, амфетамини или кофеин също могат да причинят тремор поради активиращия им ефект. И обратно, оттеглянето на лекарства за намаляване на тремора също може да бъде възможна причина.

Те включват преди всичко бета-блокери, които се използват за лечение на т.нар есенциален тремор, но и примидон или габапентин. Болестта на щитовидната жлеза също може да доведе до тремор. Ако щитовидната жлеза е свръхактивен (хипертиреоидизъм), щитовидната жлеза произвежда твърде много хормони (особено т. нар. Т3 и Т4).

Това води до повишена активност на много органи в тялото, като например сърце а също и мускулите. В резултат на това засегнатите могат да станат тревожни и неспокойни. Това често води до потрепвания на ръцете и пръстите.

Много форми на тремор имат все още необясними причини. Има обаче изследвания, които показват, че формата на есенциален тремор по-специално е свързано с наследствеността. Доказано е, че при около 60% от хората, страдащи от тремор, състояние също е семейна черта и следователно вероятно се наследява. Все още не е ясно дали това се дължи единствено на наследствеността.