невротрансмитери

Определение - Какво е невротрансмитер?

Човекът мозък се състои от почти невъобразим брой клетки. Приблизително 100 милиарда неврони, които извършват действителната мисловна работа, и още веднъж същия брой така наречени глиални клетки, които поддържат невроните в тяхната работа, образуват органа, който ни прави хората нещо специално в този свят. За да се даде възможност на тези нервни клетки да комуникират помежду си, по време на еволюцията се е развила сложна система от пратеници, невротрансмитерите.

Това са малко повече от две дузини химични съединения, някои от тях много различни, които могат да бъдат разделени на различни групи според различни аспекти. Най-често класификацията се основава на тяхната химическа структура. Например, има малка група разтворими газове, към които принадлежат въглеродният окис (CO) и азотният оксид (NO), но също така и голяма група аминокиселини, градивните елементи на протеини, които действат като невротрансмитери.

Протеини самите те също образуват група невротрансмитери. Изключително важно е тази обширна система от пратеници на вещества в мозък остава в баланс, тъй като липсата или излишъкът от невротрансмитери има опустошителни последици за функционирането на нашия нервната система. В зависимост от частта на мозък при които възниква дисбалансът, това може да повлияе както на психическото, така и на физическото ни състояние здраве.

Болести като болестта на Паркинсон, шизофрения и дори депресия са поне отчасти резултат от промени в мозъчната химия. От друга страна обаче можем да използваме и знанията си за пратените вещества на нервната система за лечение на точно тези заболявания. Между другото, невротрансмитерите в никакъв случай не са същите като хормони, Докато хормони се освобождават в кръвния поток и достигат до своите целеви органи чрез кръвоносната система, невротрансмитерите се използват само за комуникация в нервната система.

Задачи на невротрансмитерите

В рамките на отделните нервни клетки (неврони), които при хората могат да бъдат повече от един метър, информацията се предава чрез електрическо напрежение, сравнимо с електрическите кабели. Тази проводимост обаче редовно се прекъсва, когато информацията трябва да се предава от един неврон на друг. Тук влиза в действие химическият компонент на предаването на информация в мозъка посредством невротрансмитери.

Извикват се точките за контакт между невроните, където се осъществява преносът на химическа информация синапси. Около един трилион от тях съществуват само в нашия мозък. Приложено към броя на самите неврони, това означава, че всеки индивид нервна клетка е свързан средно с 1000 други нервни клетки.

Следователно задачата на невротрансмитерите е да преодолеят прекъсването на електрическия импулс между два неврона. Това става чрез импулса, постъпващ в синапса, водещ до освобождаването на невротрансмитери от техните везикули за съхранение на неврон А в синаптична цепка. В тази празнина между невроните, която е широка само няколко нанометра, пратените вещества се дифузират до съответните им рецептори на неврон В.

Тук химичната информация се преобразува обратно в електрическа информация. Ефектът, който всеки отделен невротрансмитер постига в този процес, зависи много от мозъчната област, в която се осъществява този механизъм. В резултат на това определен невротрансмитер изпълнява различни задачи в различни области на мозъка. Важно е да се знае, че невротрансмитерите не винаги имат възбуждащ ефект върху долния поток нервна клетка, но може да има и инхибиторен ефект върху електрическото предаване на информация.