Малък мозък

синоним

Медицински: Мозък (лат.)

  • Ядро зъбно
  • Ядро емболиформис
  • Ядро на кълбо
  • Nucleus fastigii

Друга анатомично обособена област на малкия мозък са така наречените малки мозъчни сливици. Въпреки че те не са функционално значими (поне досега не им е приписвана определена функция), те играят важна роля в ежедневната клинична практика.

Това е по следната причина: В случай на повишено вътречерепно налягане, което може да възникне, например в резултат на нарушен отток на цереброспиналната течност (цереброспинална течност или ликьор за кратко), мозък няма много възможност да избегне натиска поради нееластичната костна калота, която го заобикаля. Всъщност подобно укриване е възможно само на две места. Или мозък маса се притиска в мозъчната палатка, която е известна като горното затваряне, или гореспоменатите малки мозъчни сливици се притискат надолу през foramen magnum (отвор в основата на череп) и навън (по-ниско задържане).

И в двата случая съществува остра опасност от мозък увреждане на тъканите, но долното затваряне, т.е. това на сливиците, е по-страшно и може да стане остро животозастрашаващо, тъй като дихателният център (разположен в разширения мозък, т.е. продълговатия мозък, който съответства на най-ниската част на мозъка стъбло) се намира в непосредствена близост до ареста и може да бъде компресиран, ако е необходимо, което води до незабавно спиране на дишането. Функционално (т.е. не според чисто външни аспекти, а според различни функционални признаци) малкият мозък е разделен на три части:

  • 1.

    спиноцеребелум - анатомично включва червея и съседните области на полукълбата от двете страни

  • 2. pontocerebellum - анатомично отговаря на страничните части на двете полукълба
  • 3. вестибулоцеребелум - анатомично съответства на lobus flocculonodularis

Това подразделение има следната причина: Cerebellum получава информация и изпраща информация.

Те го достигат или оставят под формата на нервна клетка влакна. Фибрите, които влизат в малкия мозък и изпращат информация към него, се наричат ​​аферентни (от afferre, lat = доставка). Тези, които напускат малкия мозък, за да пренесат информацията, генерирана тук, на друго място, се наричат ​​еферентни (от еференс, лат = за извеждане).

Тези входящи и изходящи влакна се изпълняват в едно от трите така наречени малки мозъчни стъбла. Сега всяка от трите части на малкия мозък, споменати по-горе, получава своите пристрастия от различни части на тялото, така че има смисъл да ги структурираме по съответния начин. Следващата таблица дава полезен преглед на трите части на малкия мозък и техните данни.

В допълнение са изброени имената на аферентните влакнести пътища: церебеларна част | привързаности от ... | име на влакнестата мрежа Spinocerebellum | гръбначен мозък | Tractus spinocerebellaris Pontocerebellum (Cerebrocerebellumlum) | главен мозък през мост (Pons) | Tractus pontocerebellaris Vestibulocerebellum | мозъчния ствол центрове на органът на равновесието (така наречените вестибуларни ядра) | Tractus vestibulocerebellaris Имената на влакнестите пътища (Tractus, лат. = Нишка) могат да бъдат лесно извлечени, всеки от тях е съставен от две думи. Първата дума описва мястото, където влакната произхождат, втората дума мястото, където завършват.

Например Tractus pontocerebellaris: Той преминава от моста (Pons) към малкия мозък (Cerebellum), т.е. ponto-cerebellaris. Объркващо е, че сега има допълнителна класификация на малкия мозък, нито функционална, нито анатомична, а филогенетична, т.е. според филогенетичното развитие. Следващата таблица показва кратко обобщение на това как анатомичната, функционалната и филогенетичната класификация са свързани сега: Анатомична | Функционален | филогенетичен червей и съседни части на полукълбо | Спиноцеребелум | Палеоцеребелум Странични части на полукълбо | Pontocerebellum | Neocerebellum Lobus flocculonodularis | Вестибулоцеребелум | Archicerebellum Archicerebellum е най-старата филогенетично, Neocerebellum (нео, гръцки = нов) най-младата част на малкия мозък.

Докато мозъкът на малкия мозък, т.е. частта дълбоко вътре, съдържа предимно нервни влакна, които се движат от едно място на друго в централната нервната система, мозъчната кора (cortex cerebelli) съдържа много клетки.Макар че малкият мозък - както подсказва името - далеч не е най-голямата част от ЦНС по отношение на размера, кората съдържа около 50% от всички нервни клетки на ЦНС. Малкият мозък може да бъде разделен на три слоя, всеки от които съдържа специфични клетъчни типове. Докато молекулният слой съдържа клетъчните тела на звездните клетки и в частност клетките на кошницата, клетъчният слой на Purkinje съдържа клетъчните тела на клетките на Purkinje, типичните клетки на малкия мозък.

И накрая, гранулираният слой съдържа соматите на гранулираните клетки и клетките на Голджи. Нервните клетки се различават между възбуждащи и инхибиторни в зависимост от това кои невротрансмитер те предават като „информация“ на следващата клетка, след като самите те са се развълнували. Всички клетки на малкия мозък са инхибиторни нервни клетки с GABA (съкратено от гама-амино-маслена киселина) като невротрансмитер.

Възбуждащи са само грануларните клетки. Техен невротрансмитер е глутамат.

  • Молекулярен слой (stratum molelare) - най-външният слой
  • Клетъчен слой на Purkinje (Stratum purkinjense) - среден слой
  • Könerschicht (Stratum granulosum) - най-вътрешният слой, съседен на медулата