Луковичното лютиче е отровно растение, което се среща главно в Централна Европа. В миналото е бил признат за лечебно растение. Днес обаче поради своята токсичност грудковата лютичка се използва само във силно разредена форма като лек предимно в хомеопатия.
Поява и отглеждане на грудковото лютиче.
Още в древни времена растението намира приложение като разслабително и Хипократ също го използва като аборт. Грудковото лютиче, известно още като Ranunculus bulbosus, принадлежи към семейство лютикови (Ranunculaceae) и рода на лютиковите (Ranunculus). По-известни като лютиче, лютичетата могат да бъдат различни видове лютиче. Луковичното лютиче е многогодишно растение, което е многогодишно и тревисто, расте с височина между 15 и 50 сантиметра. Косматият стъбло е луковичен в долната част, точно под повърхността на почвата, от която произлиза първата част от името на растението. Тази грудка служи на лютичето за съхранение на хранителни вещества и като орган за оцеляване. Това позволява на лютичето да преживява периоди на суша, горещина и недостиг на хранителни вещества. Грудковото лютиче носи жълти цветя, които се състоят от пет венчелистчета и имат диаметър от два до три сантиметра. Цъфти в периода между май и юли. След като семената узреят, стъблото и листата на луковичното лютиче бързо изсъхват, което позволява на растението да избягва сухите летни и есенни месеци. Немското наименование Hahnenfuß се отнася до тризъбите, подобни на птичи крак, разделени листа. Луковичното лютиче се среща в големи части на Европа. Той е особено роден в Централна Европа, но се среща и на юг до Скандинавия, на север до Украйна и Близкия изток и в северноафриканския средиземноморски регион. Растението предпочита варовити, по-скоро бедни на хранителни вещества почви и расте на ливади, угари, скали и купчини шлаки. Растението се опрашва от насекоми.
Ефект и приложение
Всички части от растението на луковичното лютиче са отровни. Когато прясното растение е наранено, то образува сок, съдържащ нетоксичното вещество ранункулин. Ранункулинът е глюкозид, който от своя страна се превръща в токсичния алкалоид протоанемонин. Протоанемонинът е токсин, който се намира във всички лютичета. Това е силно дразнещо за кожа и лигавиците, причинявайки зачервяване на кожата, сърбеж и образуване на везикули при външен контакт. Това е известно като лютиков дерматит. Тези раздразнения могат да възникнат например при ходене бос по прясно окосени ливади, където се среща растението. Когато се използва вътрешно, протоанемонинът влияе върху нервната система и причинява а изгаряне усещане в уста до точката на повръщане и колики стомах болка. Дразнене на стомах, червата и бъбреците, някои тежки, могат да се появят. Освен това могат да се появят замаяни магии и при тежки случаи конвулсии и дори парализа. В изсушените части на растенията обаче токсините се губят. Отровният, но нестабилен протоанемонин се превръща в нетоксичен анемонин, когато растението се изсуши. Анемонинът има спазмолитично и аналгетично действие и може да убие бактерии. Поради токсичните ефекти на високите концентрации на активната съставка протоанемонин, в наши дни растението се използва главно в хомеопатия. Всички растителни части от прясното, цъфтящо лютиче се използват при приготвянето на лекарства. В ниски дози грудковата лютичка може също да се добавя към чаени смеси и освен вътрешна хомеопатична употреба като глобули, капки или инжекции, може да се прилага и външно, като наслагване или лапа. Глобули, капки и инжекции решения се предлагат в различни потенции, т.е. в различни нива на разреждане. Глобулите се приемат един до три пъти дневно, в зависимост от потентността.
Значение за здравето, лечението и профилактиката.
Луковичното лютиче отдавна е признато лечебно растение. Още в древни времена растението намира приложение като разслабително и Хипократ също го използва като аборт. През 16 век грудковото лютиче намира приложение срещу брадавици, chilblains, както и a коса реставратор, а също и в по-късните векове, различни форми на лечение могат да бъдат намерени в народната медицина. В днешно време грудковото лютиче се използва в хомеопатия като сложно средство за защита, т.е. заедно с други координирани хомеопатични лекарства и като водещо средство, чийто ефект се подкрепя от други хомеопатични лекарства. Въз основа на ханемановия принцип на хомеопатията за лечение на подобни с подобни, лютичето се използва за различни кожа заболявания, но и за болка условия. Болка от различен произход и сърбеж се облекчават и , лекува. Особено кожа заболявания, причинени от вирус, като например херпес зостер, шарка or херпес симплекс, може да се лекува хомеопатично с луковичното лютиче. Хомеопатично лечение за ревматизъм, подагра, спукване на болка поради студ намлява кашлица or главоболие поради температурни промени е възможно и поради облекчаване на болката. Освен това хомеопатичното лечение с това растение може да помогне при различни други заболявания и се използва например при сено треска, менингит (менингит), плеврит (плеврит) и невралгия (нервна болка). В случай че невралгия, трябва да се отбележи специално използването му в интеркостална невралгия (нервна болка в междуребрената област на сандък стена). Други възможни приложения включват обща тъпота и треперене, както и фебрилни гърчове. В допълнение към използването му като лекарство, грудковото лютиче се използва по-рядко за цветни лехи и тревни площи като декоративно.
