Подагра

Синоними в по-широк смисъл

Медицински: Хиперурикемия “Zipperlein”, пристъп на подагра, Podagra, артрит urica

Определение Подагра

Подаграта е метаболитно разстройство, при което кристалите на пикочната киселина се отлагат главно в ставите. Пикочната киселина се произвежда в човешкото тяло, наред с други неща, по време на клетъчна смърт и разграждане на клетъчните компоненти (напр. DNADNS = дезоксирибонуклеинова киселина). Това води до ревматични оплаквания, т.е.: в ставите засегнати, поради което заболяването се класифицира като ревматично.

Краят на палеца ставите може да бъде засегната от това, при което засегнатите страдат от много тежки болка. За получаване на допълнителна информация редакцията препоръчва следната статия: Болка в ставата на палеца

• възпаления
• Подуване и
• Силна болка

Подагра: Добре позната болест ... През Средновековието подаграта се счита за наказание за лакомия и прекомерна консумация на алкохол, защото това обикновено засяга само хора, които могат да си позволят богаташи диета с много месо и тлъста риба. Известни пациенти са например Чарлз V, Хенри VIII или Микеланджело ... Днес може да се забележи, че подаграта е по-често свързана със заболяванията на т.нар.метаболитен синдром“, Което е болест, която може да се предава през тялото: С нарастващата си сила, болестта подагра отново придобива значение.

• Високо кръвно налягане (артериална хипертония)
• Захарен диабет тип 2
• Наднормено тегло (затлъстяване) и
• Мастният метаболизъм нарушения (хипер- / дислипидемия).

Честота (епидемиология)

Появата сред населението Подаграта е едно от най-честите метаболитни заболявания в индустриализираните страни, заедно с диабет мелитус тип 2. Около 30% от мъжете и 3% от жените имат повишени нива на пикочна киселина и един на всеки десет пациенти с повишени нива на пикочна киселина в кръв (хиперурикемия) развива подагра. При мъжете това е независимо от възрастта, при жените стойностите се увеличават след менопаузата.

Произход и причини

Терминът подагра всъщност е събирателен термин за различни метаболитни заболявания, които водят до повишено ниво на пикочна киселина в кръв (хиперурикемия) и вторичните заболявания, които са резултат от това. Пикочната киселина се натрупва в човешкото тяло като краен продукт от разграждането на пуриновия нуклеотид. Пуриновите нуклеотиди са част от генетичната информация (DNSDNA) във всички клетки на човешкото тяло.

ДНК трябва да се разгради в нашия организъм, например, когато старите клетки умират или когато много ДНК се приема с храна (месото, особено карантията, съдържа много пурини). Крайният продукт, пикочната киселина, се произвежда на няколко междинни етапа, които не могат да бъдат използвани допълнително и се екскретират през бъбреците (бъбреците). При хората делът на пикочната киселина в кръв е особено висока.

Причината за това може да бъде антиоксидантният ефект (защитна функция срещу вредни вещества) на пикочната киселина, който вероятно има еволюционно предимство. Следователно отделянето на пикочна киселина се доближава до границата дори при нормални нива на пикочна киселина. Ако тази граница бъде надвишена, пикочната киселина вече не е разтворима, казва се, че тя се утаява и образува кристали.

За да илюстрираме това, можем да си представим, че в топла чаша чай може да се даде и само определено количество захар, в противен случай човек запазва утайка. Кристали на пикочна киселина се образуват в ставите на ръцете и краката, особено в метатарзофалангеална става на големия пръст на крака (клиничната картина, която възниква от това, се нарича подагра). Причината за това е по-лошата разтворимост на солите в течности с ниски температури (в сравнение с ръцете и краката (относително по-студени) в ядрото на тялото).

Захарта се разтваря по-добре в топъл чай, отколкото в студен. Кристалите на пикочната киселина в ставното пространство се разпознават като чужди тела и се изяждат от имунната системазащитните клетки, при което клетките умират и се получава масивно освобождаване на възпалителни вещества от вътрешността на клетките, които от своя страна привличат допълнителни защитни клетки. Развива се порочен кръг.

По принцип нарушенията на разпадането на пурина, които водят до подагра, могат да бъдат разделени на две групи:

• Нарушена екскреция на пикочна киселина = пикочната киселина не се екскретира в нормални размери, поради което се натрупва в тялото.
• Повишено образуване на пикочна киселина = в организма, поради различни процеси, може да се получи повишено производство на пикочна киселина, също тук тя се натрупва повече при нормална екскреция.

Първичен хиперурикемия (наричан още първична подагра) е повишаването на нивата на пикочна киселина в резултат на наследствени метаболитни дефекти. В повечето случаи хиперурикемията е основната форма. Възможната причина е полигенно (т.е. участват няколко гена) намаляване на екскрецията на пикочна киселина чрез бъбрек.

Причината за това е липсата на канали, през които пикочната киселина нормално попада в урината (приблизително 99% от всички случаи). Синдром на Lesch-Nihan, много рядко заболяване, наследявано чрез X хромозома (приблизително

1% от всички случаи). Генетичният дефект води до факта, че определен метаболитно активен протеин (ензим), който принадлежи към пуриновия метаболизъм, вече не се произвежда. Задачата на ензима е да рециклира пурините до ДНК.

Рециклирането обикновено води до по-малко пурини, които тялото трябва да разгради до пикочна киселина. Вторичната хиперурикемия (наричана още първична подагра), от друга страна, е повишаване на нивата на пикочна киселина, причинено от придобито заболяване. Възможните примери са: да доведе до повишена клетъчна смърт?

повишена ДНК = произвеждат се пурини. Бъбрек заболявания (напр бъбрек неуспех), диабет мелитус (диабет), кето и млечна ацидоза да доведе до намаляване на бъбречната екскреция на пикочна киселина? повишените пурини остават в кръвта).

Алкохол (чрез инхибиране на бъбречната екскреция), a диета богата на пурини (напр. месо и риба) и някои лекарства, които влияят върху отделянето на пикочна киселина (напр лаксативи, „Таблетки за вода“ (диуретици)) може също да насърчи развитието на хиперурикемия.

• псориазис
• Рак на кръвта (левкемия)
• Анемия (хемолитична анемия), но също така
• Химиотерапия за тумор