Хомеопатия

Синоними в по-широк смисъл

  • Naturopathy
  • Кокман

Въведение

Хомеопатията е едно от най-удивителните, трайни учения, които преживяват всички кризи на ортодоксалната медицина. Това е емпирична наука и следващият трактат има за цел да даде първо прозрение и тласък за научаване на важни подробности за тази наука без да се засяга. Основателят на хомеопатията е Самуел Ханеман, роден в Майсен през 1755 година.

Девизът на Просвещението „Смей да бъдеш мъдър“ беше и житейският девиз на Ханеман. Емануел Кант го интерпретира по следния начин: „Имайте смелостта да използвате собствения си интелект”. В смисъла на Просвещението това означава да се осмелиш да подложиш всичко, което е станало историческо, на критичното изследване на разума.

По този начин Ханеман създава нов световен мироглед, основава хомеопатията и по този начин предизвиква революция, която все още не е приключила днес. Неговото очарование продължава. Само няколко самонадеяни хора се осмелиха да разклатят учебната сграда на традиционната медицина.

По това време четирите кардинални сока: кръв, слуз, жълто и черно жлъчка са били известни от хиляди години и са били държани отговорни за всичко, от което хората се разболяват или ги поддържат здрави. Възможностите за терапия бяха ограничени предимно до така наречената „несвята триада“ - кръвопускане, повръщане и лаксативи. Историците съобщават за обезкървени, отровени с живак пациенти от това объркано време.

Медицината остава в това средновековно положение, образованието на младите лекари е било безпрецедентно оскъдно и се основава предимно на сухи познания. Ханеман започва медицинските си проучвания в Лайпциг през 1775 г. и ги завършва в Ерланген през 1779 г. Първото му, единствено кратко, лекарско поселение е през 1780 г. в Хетщедт, регион Мансфелд.

След това известно време се скиташе из Германия, неудовлетворен от неадекватните възможности на медицинската практика. Той изкарва прехраната си главно с преводи на медицинска литература. Ханеман говори владеещ английски, френски и италиански, стана член на „Mainzer kurfürstliche Akademie“ и преведе около 12000 страници чуждестранна литература на немски език за 30 години.