Патогенеза (развитие на заболяването)
Ендометриалният карцином е злокачествено новообразувание (злокачествено новообразувание) на епителната част на ендометриум (подплата на матка). Разграничават се два типа:
- Естроген-свързан тип I карцином [естроген и / или прогестерон рецептори: обикновено положителни].
- Естроген-независим карцином тип II [естрогенни и / или прогестеронови рецептори: предимно отрицателни или слабо положителни]
Тип I
Свързаният с естроген карцином тип I (90% от всички ендометриални карциноми) принадлежи хистопатологично към ендометриоидните аденокарциноми (вероятно с плосък компонент). Непрекъснато стимулиране с ендогенно или екзогенно естрогени води до увеличаване на разпространението ("бърз растеж") на ендометриум т.е. до хиперплазия („прекомерно клетъчно образуване“) и евентуално до злокачествени („злокачествени“) изменени клетки чрез атипична ендометриална хиперплазия. Този механизъм се засилва от липсата на прогестагени. Възраст на пациентите: 55-65 години. Ендометриалната хиперплазия се подразделя, както следва:
- Обикновена хиперплазия (риск от карцином <1%).
- Сложна хиперплазия без атипия (риск от карцином около 2%).
- Сложна хиперплазия с атипия (риск от карцином около 30%).
Типични заболявания, водещи до този карцином чрез атипична ендометриална хиперплазия са затлъстяване и ановулаторни цикли (напр. синдром на PCO) или използване на частични естрогенни агонисти (напр. тамоксифен) или естроген хормонозаместителна терапия. (Предишната номенклатура на ендометриалната хиперплазия - „високостепенна или атипична аденоматозна хиперплазия“ - е остаряла.) Атипичната ендометриална хиперплазия се счита за предраково състояние (промяна в тъканите или тумор, който е възможен предшественик на рак) на ендометриоиден аденокарцином (тип I карцином)
Тип II
Около 10% от ендометриалните карциноми принадлежат към естроген-независим карцином тип II. Това принадлежи хистопатологично към серозните или бистроклетъчните карциноми, които по дефиниция се класифицират като слабо диференцирани. Обикновено възниква от ендометриалния интраепителиален карцином (EIC) в атрофичния ендометриум ("Атрофиран" ендометриум). Пациентите с карцином тип II обикновено са по-възрастни, обикновено слаби и поради това нямат рискови фактори на доминиране на естроген. Рискови фактори за карцином тип II са възрастта и предходното излъчване (радиотерапия) от матка (напр. поради цервикален карцином). Възраст на пациентите: 65-75 години. Карциномът in situ (Tis) на ендометриума се счита за предрак на серозен ясноклетъчен карцином тип II. Забележка: Ендометриалните карциноми тип II, за разлика от ендометриалните карциноми тип I, имат много лоша прогноза дори в ранните туморни стадии.
Етиология (причини)
Биографични причини
- Генетична тежест от родители, баби и дядовци (положителна фамилна анамнеза по отношение на рак на ендометриума и / или рак на дебелото черво / колоректален рак)
- HNPCC синдром (англ. Наследствен неполипозен колоректален рак; наследствен колоректален рак без полипоза, известен също като „Синдром на Линч“) - генетично разстройство с автозомно доминантно наследяване; в допълнение към повишения риск от ранни колоректални карциноми (карциноми на двоеточие (червата) и ректум (ректум)), носителите на мутации са по-склонни да развият карциноми на ендометриума и яйчниците (рак на ендометриума и яйчници). Забележка: Средният риск от развитие на ендометриума рак в такива случаи е около 45 години.
- Смята се, че около 5-10 процента от всички пациенти с рак на ендометриума имат повишен генетичен риск. Повишен риск съществува, ако една жена е имала преди това двоеточие рак или рак на гърдата (рак на гърдата; BRCA ген).
- Възраст - по-възрастна възраст (за рак на ендометриума тип II).
- Социално-икономически фактори - висок социално-икономически статус.
- Хормонални фактори
Поведенчески причини
- Хранене
- Храни, съдържащи акриламид (група 2А канцероген) - това се метаболитно активира до глицидамид, генотоксичен метаболит; е доказана връзка между излагането на акриламид и риска от ендометриален карцином (тип I карцином) при пациенти, които нито пушат, нито са приемали орални контрацептиви
- Недостиг на микроелементи (жизненоважни вещества) - вижте превенцията с микроелементи.
- Физическа дейност
- „Чести седящи“ (66% по-висок риск от седене по време на гледане на телевизия; 32% увеличение на риска за общото време на седене)
- Психо-социална ситуация
- Нощна работа
- Наднорменото тегло (ИТМ ≥ 25; затлъстяване), затлъстяване.
- Увеличението на ИТМ (индекс на телесна маса) с 5 kg / m2 увеличава риска с относително 59
- Затлъстяването е свързано с по-ранна възраст при диагностициране на ендометриоиден рак на ендометриума
Причини, свързани с болестта
- Атипична ендометриална хиперплазия (патологични промени в ендометриума, с нетипични промени на клетъчно ниво), която в около една трета от случаите прогресира до ендометриален карцином
- Диабет мелитус (диабет).
- безплодие
- Чернодробна дисфункция
- Карцином на млечната жлеза (рак на гърдата)
- Метаболитен синдром - клинично наименование на комбинацията от симптоми затлъстяване (с наднормено тегло), хипертония (високо кръвно налягане), увеличен постене гликоза (кръв на гладно захар) И инсулин на гладно серумни нива (инсулинова резистентност) и нарушение на липидния метаболизъм (повишено ниво на VLDL триглицериди, намаля HDL холестерол). Освен това често може да се открие нарушение на коагулацията (повишена склонност към съсирване) с повишен риск от тромбоемболия.
- Естроген и андроген продуциращи тумори.
- PCO синдром (синдром на поликистозните яйчници или синдром на Stein-Leventhal) - се отнася до комплекс от симптоми, характеризиращи се с хормонална дисфункция на яйчници (яйчници), включително образуване на кисти в яйчниците и ановулаторни цикли (цикли без овулация).
Лабораторни диагнози - лабораторни параметри, които се считат за независими рискови фактори.
- Нарушен глюкозен толеранс
- Естрадиол ↑
- Инсулин на гладно ↑
Лечение
- Хормонална заместителна терапия (ХЗТ).
- Хормон притежава с естрогени самостоятелно без прогестинова защита при нехистеректомизирани жени.
- Дългосрочна употреба на естрогени (монотерапия с естроген) (по време и след менопауза): 2.7-кратен риск (95% CI 2.2-3.4); ≥ 10 години: 9.5-кратен риск
- Използването на прогестерон or дидрогестерон като част от непрекъснатия комбиниран хормон притежава може да увеличи риска от развитие на рак на ендометриума.
- Дългосрочно използване на непрекъснато комбинирано хормонозаместителна терапия за> 6 години или> 10 години може да доведе до повишен риск от рак на ендометриума.
- Tamoxifen притежава за рак на гърдата (карцином на млечната жлеза) - леко повишен риск, ако продължителността на употреба> 5 години.
- Дългосрочна употреба на тиболон (естрогенен агент, използван за лечение на симптоми на дефицит на естроген поради менопауза).
Други причини
- Лъчева терапия на таза и корема (коремна кухина) (за рак на ендометриума тип II).