В тази страна, свързани с хормони заболявания като диабет, ревматизъм или дисфункция на щитовидната жлеза са чести. Те са част от спектъра на лечение на ендокринолога. Когато обаче се добавят неврологични или психиатрични разстройства, диагностиката и лечението на тези заболявания са част от задачите на невроендокринологията.
Какво е невроендокринология?
Като подполе на ендокринология, невроендокринната наука е посветена на взаимодействието между нервната и ендокринната системи. Невроендокринологията се занимава както с изследването, така и с диагностиката и лечението на невроендокринните нарушения. Като подполе на ендокринология, невроендокринната наука е посветена на взаимодействието между нервната и ендокринната системи. От една страна, ефектът на централната нервната система върху хормоналните процеси се изследва. От друга страна, той се занимава с степента, до която хормони циркулира в кръв влияят върху дейността на нервните клетки. Централният интерфейс между нервната система и хормоналната система се намира в човека мозък. Те се наричат хипоталамус намлява хипофизната жлеза и са отговорни за регулирането на важни телесни функции. Например те контролират метаболитните процеси, приема на храна, размножаването и кърменето. Функцията на щитовидната жлеза и надбъбречните жлези също се контролират от хипоталамус и хипофизната жлеза. Болестите от невроендокринен произход причиняват различни и неспецифични симптоми, така че в много случаи те се диагностицират едва след много години.
Лечения и терапии
Основният предмет на невроендокринните изследвания е хормони, особено пептидни хормони. Те функционират в тялото не само като пратеници, но и като невротрансмитери в предаването на сигнала в централната част нервната система. Нарушението в клетките и тъканите, произвеждащи хормони, може да причини различни клинични картини. Всяка година хиляди пациенти се лекуват от хормонални и метаболитни нарушения. Невроендокринните заболявания са разделени на няколко категории:
- Болести на оста хипоталамус-хипофиза,
- Болести на периферните жлези,
- Нарушения на метаболизма,
- Нарушения на половото развитие.
Последицата от дисфункцията на хипофизата може да бъде или хипофизна недостатъчност, или дори a тумор на хипофизата. Патогенезата и притежава на туморите на хипофизата са в центъра на вниманието на невроендокринните изследвания. Чрез разкриване на механизмите, взаимодействащи при тумори на хипофизата, могат да бъдат разработени имуносупресивни терапевтични методи. Освен това изследванията върху метаболитните нарушения играят съществена роля в развитието на антидепресант лечение, тъй като често се наблюдават промени в метаболизма при пациенти с депресия. При пациенти, страдащи от активни аденоми на хипофизата, качеството на живот е силно нарушено. Те могат да получат нарушения на съня или да се увеличат болка. Подобрението настъпва само след успешно притежава на хормоналния излишък. Изравняващото половете хормонално лечение за транссексуалност също е част от терапевтичния спектър на невроендокринологията. Хормоналното лечение също е опция, ако пациентът има хормонална недостатъчност. Такъв е случаят, например след a черепно-мозъчна травма или субарахноиден кръвоизлив. Като цяло фокусът на изследванията, както и спектърът на лечение на това подполе са много широки.
Методи за диагностика и изследване
Съществуват различни методи за изследване за диагностика на невроендокринни заболявания. Кой метод е най-подходящ, зависи изцяло от оплакванията и симптомите, които се появяват. Например, неинвазивните изследвания могат да се извършват с помощта на ултразвук машина, която също не е изложена на радиация. Сонографията показва морфологично изображение на органи като щитовидната жлеза, тестиси намлява черен дроб. От това лекарят може да разбере дали тъканта на даден орган показва аномалии. A костната плътност измерването с помощта на DXA предоставя информация дали костната плътност на човек е намалена. Като правило костната тъкан постоянно се разгражда и новообразува. В случай на ендокринологично заболяване обаче този процес е нарушен, така че разградената костна тъкан не може да бъде ремоделирана достатъчно бързо. Това разстройство се появява, например, при жени след менопауза. С помощта на магнитни полета и радиовълни вътрешните тъканни структури могат да бъдат изобразени чрез ЯМР, като се използва компютър, за да се създаде изображение на напречно сечение на тялото. Този метод може да се използва за откриване на всяка малка промяна в организма, включително съмнение за аденом на хипофизата. Методът за изобразяване на електрическата активност на сърце се нарича ЕКГ. Това се извежда и записва като криви. От кривите лекарят може да види дали има смущения в сърце ритъм и сърдечната честота. Ако една от кривите се отклонява от нормата, може да има заболяване или предозиране на някои лекарства. За разлика от това UKG (ехокардиография) се използва за изобразяване на анатомичните структури на сърце а не сърдечна дейност. Този метод е безвреден за пациента, тъй като се извършва сонографски. По този начин сърдечните мускули и клапи също могат да бъдат изобразени и тяхната функция да бъде оценена. Може да се обмисли измерване на телесния състав, например, ако се изисква намаляване на теглото като терапевтична мярка. С помощта на този метод, разпределение of мастна тъкан в тялото може да се изчисли. Например се определя съотношението на обиколката на талията към бедрата. Друг метод за измерване на телесния състав е анализът на биоелектричния импеданс (BIA). Слаб измервателен ток се изпраща през тялото чрез два електрода за измерване процент телесни мазнини, мускул маса както и вода процент. За някои метаболитни заболявания, като диабет- диета трябва да се промени. По този начин много невроендокринологични амбулатории също предлагат на своите пациенти хранене и диабет консултации, които да им помогнат да подобрят качеството си на живот и да намалят симптомите си. При този метод първо се анализират хранителните навици на пациента. След това се създава индивидуализиран хранителен план въз основа на нуждите на пациента. Често се използва и измерване на базалния метаболизъм за създаване на диета план. Това е така, защото под въздействието на определени лекарства или заболявания може да се промени и индивидуалната базална скорост на метаболизма.
