Елиминиране в бъбреците
Бъбреците, заедно с черен дроб, играят централна роля в отстраняване на фармацевтични агенти. Те могат да бъдат филтрирани в гломерула на нефрона, активно секретирани в проксималния канал и да се реабсорбират в различни тубуларни сегменти. При бъбречна недостатъчност тези процеси са нарушени. Това може да доведе до бъбречно елиминирано лекарство, което остава в организма за по-дълъг период от време, увеличаване на плазмата концентрация, и натрупване. Възможните последици включват неблагоприятни ефекти и потенциално животозастрашаваща токсичност, особено за наркотици с тесен терапевтичен диапазон. В допълнение, бъбречната недостатъчност може да повлияе и на други фармакокинетични параметри, например, разпределение намлява свързване с протеини. В допълнение към лекарството, неговите активни метаболити също участват в този процес, например глюкуронидите на морфин или оксипуринол, метаболитът на алопуринол.
Регулиране на дозата
В зависимост от фармакокинетичните и фармакодинамичните свойства на лекарството, доза може да се наложи корекция. Трябва обаче да се отбележи, че това не важи автоматично за всички наркотици, но главно на тези със съответна бъбречна функция отстраняване. Някои могат да се прилагат без корекция, както при здрави индивиди. Корекцията зависи от степента на бъбречна дисфункция, която се изразява чрез скоростта на гломерулна филтрация (GFR). Колкото по-нисък е GFR, толкова по-голяма е необходимостта от корекция. Измерване на серума креатинин може да се използва за груба оценка на GFR. Стойността, получена чрез преобразуване, се нарича eGFR (приблизителна GFR) или прогнозна креатинин клирънс. Взети са под внимание и други параметри като възраст, тегло, пол и етническа принадлежност (методи: Cockcroft-Gault, MDRD, CKD-EPI). Поради функцията на бъбреците като отстраняване органи, а доза обикновено се изисква намаляване в случай на бъбречна недостатъчност. Това включва понижаване на сингъла доза и максималната дневна доза. Интервалът на дозиране също може да бъде удължен, така че лекарството се прилага само веднъж, вместо два пъти на ден, например, или само през ден. По-рядко плазмените концентрации също се измерват като част от терапевтичното лекарство мониторинг. Някакъв наркотици са противопоказани при бъбречна недостатъчност, т.е. не трябва да се дават от съображения за безопасност (токсичност). Бъбречното увреждане може също да бъде противопоказание по регулаторни причини при липса на данни. Пациентите не трябва да получават лекарства, които са вредни за бъбреците (нефротоксични), ако е възможно. Те включват например нестероидните противовъзпалителни лекарства (НСПВС), аминогликозиди, ванкомицин, някои контрастни вещества, литий, цидофовири цитостатични агенти. В някои редки случаи може да се посочи повишаване на дозата, тъй като мястото на действие е в бъбрек. Типични примери са бримкови диуретици торасемид намлява фуроземид.
Изясняване преди терапия
Преди започване на медикаментозно лечение трябва да се изясни индивидуално за всяко лекарство дали е необходима корекция на дозата поради бъбречна недостатъчност. Това се отнася както за самолечение, така и лекарства с рецепта. Особено при възрастните хора винаги трябва да се има предвид възможна бъбречна дисфункция, тъй като честотата се увеличава с възрастта. Проучванията показват, че корекцията на дозата все още се прави твърде рядко (напр. Dörks et al., 2017). По принцип насоките могат да бъдат намерени в информационните листовки за лекарства. Няма обаче достатъчно и адекватни данни за всички лекарства. Освен това може да се направи справка с научната литература и са налични бази данни като DOSING (http://www.dosing.de).
