Какво е SCC?
SCC е съкращението за антиген на плоскоклетъчен карцином. Това е гликопротеин (т.е. протеин с прикрепени захарни остатъци), открит в сквамозните клетки. Плоският епител е слой от клетки, намиращ се по външните и вътрешните повърхности на тялото. Той образува защитна бариера и се намира в цялото тяло.
Кога се диагностицира SCC?
Медицинските специалисти определят SCC като туморен маркер при ракови заболявания, които възникват от сквамозни клетки. Туморните маркери са определени молекули, обикновено откриваеми чрез кръвен тест, чиято измерена стойност нараства при рак. Измерените стойности могат да се използват за изводи за прогнозата и хода на заболяването.
Най-честото клинично приложение на туморния маркер SCC е ракът на маточната шийка. Въпреки това, други незлокачествени заболявания също оказват влияние върху нивото на SCC.
Явно измерване на SCC не означава непременно рак! Той служи само като допълнение към други открития.
Стандартна стойност на SCC
Дори нормалната стойност на SCC не изключва (раково) заболяване.
Кога стойността на SCC е твърде ниска?
Няма долна граница за SCC. Антигенът присъства и в нормалните (здрави) епителни клетки. Така че, в малки количества, SCC се открива и при здрави хора.
Кога стойността на SCC е твърде висока?
Всички тумори, които възникват от плоския епител, имат тенденция да увеличават SCC. Така повишените показания се появяват например в:
- рак на маточната шийка (цервикален карцином)
- Рак на белия дроб (бронхиален карцином)
- рак на хранопровода (езофагеален карцином)
- Анален рак (анален карцином)
- Карцином на главата и шията
При повече от 90 процента от раковите заболявания на главата и шията и 80 процента от раковите заболявания на шийката на матката нивото на SCC се повишава. Нивата на туморните маркери нарастват със стадия на заболяването.
Следователно нивата на SCC се използват като туморен маркер за проследяване. Ако нивото на SCC намалее по време на терапията, това се счита за благоприятно за прогнозата. Обратно, пациентите, чието ниво на SCC остава повишено след лечението, имат повишен риск от рецидив.
Различни незлокачествени заболявания на кожата (напр. екзема, атопичен дерматит, псориазис) и белите дробове (напр. туберкулоза), както и саркоидоза и други заболявания също причиняват повишени стойности на SCC. За всички тези заболявания стойността на SCC обикновено е без значение в клиниката.
