салбутамол
Въведение
салбутамол е лекарство, принадлежащо към групата на бета2 симпатомиметици или бета2 рецепторни агонисти. Това води до отпускане на гладката мускулатура, както се случва в бронхиалната система. Следователно, салбутамол се използва при заболявания, свързани със стесняване на дихателните пътища и се нарича бронхоспазмолитик или бронходилататор.
Сред тези заболявания са бронхиална астма и хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ). Прилага се главно от инхалация, ефектът му започва много бързо и продължава около 4-6 часа. салбутамол е на допинг списък поради дихателните си разширяващи и вероятно анаболни свойства. Само спортисти с доказани бронхиална астма или подобни заболявания имат право да използват лекарството от инхалация по време на състезателния период.
Странични ефекти
С въвеждането на бронходилататори беше открито лекарство, което е относително специфично за бета2 рецепторите на гладката мускулатура и почти никакво за бета1 рецепторите на сърце. Независимо от това, лекарства като салбутамол могат да имат сърдечни странични ефекти. Увеличение на сърце ставка (тахикардия), което може да увеличи консумацията на кислород в сърцето.
Особено при пациенти със сърдечно предварително натоварване това може да доведе до т.нар ангина pectoris атакува с натиск върху сандък и задух. Освен това, централни нервни симптоми като безпокойство, нервност и треперене на ръцете може да възникне по време на терапия със салбутамол. Други възможни нежелани реакции са главоболие, виене на свят, сърцебиене, гадене, изпотяване, мускули спазми и нарушение на чувството за вкус.
Увеличение на кръв захар (хипергликемия) и намаляване на калий ниво (хипокалиемия) в кръвта също може да се появи. Последният носи риск от задействане сърдечна аритмия. Халюцинации а психозите се появяват много рядко. Трябва да се отбележи, че дори когато се приема в терапевтични дози, способността за реагиране може да бъде ограничена, така че активното участие в движението и работата на машини вече не е възможно без риск.
Взаимодействия
Едновременната терапия със салбутамол и лекарства от групата на бета-блокерите води до взаимно намаляване на ефекта. Трябва също така да се отбележи, че бета-блокерите обикновено трябва да се използват с голямо внимание при пациенти с астма и ХОББ, тъй като те могат да причинят критично стесняване на дихателните пътища. При пациенти с диабет мелитус, лечението със салбутамол може да отслаби кръв понижаващ захарта ефект на антидиабетните средства и може да се наложи коригиране на дозата.
Рискът обаче съществува по-специално при терапия с високи дози или системно лечение със салбутамол под формата на таблетки или интравенозно. Рискът от гореспоменатите нежелани реакции се увеличава при едновременна терапия със салбутамол и други симпатомиметични лекарства като адреналин, както и при едновременна терапия с теофилин, хормон на щитовидната жлеза L-тироксин, антиаритмични лекарства за лечение на сърдечна аритмия, сърдечни гликозиди като дигитоксин, и групата на психотропни лекарства познат като МАО инхибитори (напр. траннилципромин) и трициклични антидепресанти (напр амитриптилин).
Комбинацията с алкохол също може да увеличи риска от странични ефекти. Едновременно лечение с ерготамини за лечение мигрена трябва да се предприема с повишено внимание, тъй като това може да доведе както до критично разширяване (вазодилатация), така и до свиване (вазоконстрикция) на кръв съдове. В случай на неизбежно анестезия с халогенирани въглеводороди, като халотан или енфлуран, приемът на салбутамол трябва да бъде спрян навреме и лекарят да бъде информиран за приема, в противен случай опасен сърдечна аритмия може да се случи.
