Амитриптилин

Вещество

Амитриптилин принадлежи към групата на антидепресантите. По-точно, той принадлежи към групата на трицикличните антидепресанти. Заедно с веществата имипрамин, кломипрамин, дезипрамин и доксепин, амитриптилинът е едно от най-известните и най-често изписваните лекарства от тази група вещества.

Всяка секунда между противоположните нервни окончания се получава освобождаване на така наречените пратеници. Тези пратеници включват адреналин, норадреналин, серотонин, допамин и няколко други. Чрез това издание нерви общуват помежду си.

Това е единственият начин, по който стимулите могат да се предават и мозък може да мисли и контролира настроението и емоционалните усещания. Антидепресант наркотиците са насочени към чувствителните баланс на освобождаването на тези невротрансмитери. Количеството освободени невротрансмитери може да бъде повлияно по различни начини.

След като бъдат освободени, те се абсорбират от процепа между нерви, направени неефективни и след това освободени отново по време на последващо нервно действие. Това невротрансмитер абсорбцията може да бъде блокирана. В резултат на това те остават по-дълги между нерви (синаптична цепка) и може да има по-дълъг ефект там.

По отношение на механизма на действие, острите ефекти трябва да се разграничават от дългосрочните ефекти. Когато се прилагат за кратък период от време, трицикличните антидепресанти водят до инхибиране на гореспоменатия механизъм за обратно поемане на норадреналин, серотонин намлява допамин. Продължителното приложение на амитриптилин води до намаляване на рецепторите, към които невротрансмитерите се свързват и действат (бета-рецептори).

В същото време алфа-рецепторите са по-силно регулирани и направени по-чувствителни към невротрансмитерите. Това води до общо увеличаване на задвижването. Освен това, активността на пратеника вещество гама-амино-маслена киселина се увеличава във фронталната част мозък когато лекарството се използва за по-дълъг период от време. Предполага се, че наред с други неща тази активност е намалена през депресия и амитриптилин може по този начин да има облекчаващ депресията ефект. Амитриптилин има успокояващ (седативен) ефект от първата седмица, стимулиращ (тимеретичен) ефект от втората седмица и повдигащ настроението (тимолептичен) ефект от третата седмица.

Странични ефекти на амитриптилин

При използване на амитриптилин са най-честите нежелани реакции: Също така, той намалява прага за гърчове. Това може да предизвика припадък (епилепсия) под амитриптилин. В сърце, може да предизвика аритмия (сърдечна аритмия) и сърдечна недостатъчност.

В допълнение, това може да доведе до кожни обриви, увеличаване на черен дроб стойности, кръв нарушения на образуването, повишен апетит и наддаване на тегло коса нарушения на растежа и съня и ежедневно умора (синдром на изгаряне) и нарушения на концентрацията. Повече за страничните ефекти на амитриптилин можете да намерите тук: Странични ефекти на амитриптилин

  • Сухотата в устата
  • Трудно уриниране
  • Запек, увеличаване на сърдечната честота и
  • Повишаване на вътреочното налягане (глаукома). Както много други психотропни лекарства, амитриптилин има няколко странични ефекти, но те не се появяват непременно в еднаква степен при всеки пациент.

Докато някои пациенти не изпитват почти никакви странични ефекти, дори след много години на прием на амитриптилин, други пациенти страдат от няколко едновременно възникващи странични ефекти на амитриптилин. Особено често е увеличаването на теглото при прием на амитриптилин, което се причинява от многократни атаки на глад и произтичащата от това увеличена консумация на храна. Като цяло повишаването на теглото е често срещан страничен ефект на амитриптилин, т.е. засяга се всеки десети пациент.

Някои пациенти се развиват диабет мелитус, т.е. т.нар диабет, поради наддаването на тегло и увеличения прием на храна. Друг често срещан страничен ефект на амитриптилин е умората. Това се случва главно в началото на лечението и може да се използва и терапевтично, ако пациентите имат проблеми със заспиването.

В този случай амитриптилин може да се приема преди лягане и по този начин да помогне на пациента да си почине. Независимо от това, умората е нежелан страничен ефект на амитриптилин, тъй като бързо може да се превърне в липса на шофиране, което изобщо не е желателно при пациенти с депресия. Като цяло, така наречените централни нервни разстройства (т.е. странични ефекти, засягащи мозък) са чести и се срещат при всеки десети пациент.

В допълнение към умората като страничен ефект на амитриптилин, главоболие (цефалгия), замаяност (световъртеж), агресии и повишен трус (треперене) също може да възникне. Възможни са и странични ефекти в окото, причинени от амитриптилин. В този случай по-специално учениците могат да бъдат променени.

Те може вече да не реагират адекватно на стимули от далеч или от близо, като приемат амитриптилин и могат да се появят така наречените адаптационни нарушения на очите (нарушения на акомодацията). Като цяло обаче централните странични ефекти трябва да се страхуват преди всичко, т.е. тези странични ефекти, които се контролират от мозъка. Те включват двигателни нарушения (атаксия), гореспоменатата умора и сънливост, объркване, нарушения на концентрацията, повишена тревожност, силно еуфорично настроение (мания), безсъние, кошмари и рядко халюцинации.

Страничен ефект от амитриптилин, от който се страхуват много пациенти от мъжки пол, е загубата на сексуално желание и потентност (загуба на либидо до загуба на потентност). Над 10% от всички пациенти също страдат странични ефекти на амитриптилин които засягат сърце, Те включват сърце препъване (сърцебиене), прекалено бързо сърцебиене (тахикардия) и проблеми с кръвообращението (ортостатична хипотония).

В допълнение, амитриптилинът може да се увеличи или дори да се влоши сърдечна недостатъчност поради страничните ефекти. Много рядко се получава т.нар AV блок, т.е. възниква нарушение на проводимостта на сърцето, което след това пациентът възприема като нарушение в сърдечния ритъм. Поради странични ефекти на амитриптилин на сърцето е задължителен редовен преглед на сърцето с ЕКГ.

Стомашно-чревният тракт също е засегнат от амитриптилин и запек, гадене и суха уста (ксеростомия) са по-чести. Това може да стане толкова неприятно за пациента, че той / тя може да яде храна само с течност, защото вече няма достатъчно слюнка в уста. Страничните ефекти върху кожата, причинени от амитриптилин, са доста редки, но пациентите все още се потят повече, което е много неприятно за много пациенти.

Нарушенията на чувствителността (парестезии) също са сред нежеланите реакции на амитриптилин, които могат да засегнат кожата. Като цяло, в началото на лечението с амитриптилин (около първите 2 седмици) страничните ефекти преобладават и антидепресант ефектът настъпва едва след около 2 седмици. След тези две седмици, когато организмът е свикнал с новото лекарство, страничните ефекти трябва да бъдат по-слаби и действителният антидепресивен ефект на амитриптилин трябва да бъде по-силен.

Увеличаването на теглото при терапия с амитриптилин е един от най-честите странични ефекти на психотропните лекарства. Над 10% от всички пациенти наддават на тегло, докато приемат амитриптилин. От една страна, това се дължи на факта, че амитриптилинът може да наруши храносмилането и по този начин да доведе до по-чести запек, а от друга страна, много пациенти страдат от атаки на ненаситен глад докато приемате психотропното лекарство.

В резултат на това амитриптилин може да доведе до наддаване на тегло. От друга страна, някои пациенти отслабват, като приемат амитриптилин, защото страдат повече от гадене намлява повръщане. Други пациенти, от друга страна, не се оплакват нито от наддаване, нито от загуба на тегло, когато приемат амитриптилин. Ако обаче пациентът забележи, че има силно наддаване на тегло поради амитриптилин, спешно е необходимо да се реши с лекуващия лекар (психиатър) дали може да се използва друго психотропно лекарство, тъй като наддаването на тегло също може да доведе до развитието на диабет мелитус (диабет) или до сърдечни проблеми (коронарна болест на сърцето).