Цялата информация, дадена тук, има само общ характер, туморната терапия винаги принадлежи на опитен онколог!
Синоними
Костен сарком, остеогенен сарком
дефиниция
Остеосаркомът е злокачествен костен тумор който принадлежи към групата на предимно остеогенни (= костообразуващи) злокачествени (= злокачествени) тумори. Статистическите проучвания показват, че остеосаркомът е най-често срещаният злокачествен костен тумор. Освен това може да се определи увеличаване на честотата на заболяването във възрастовата възраст, но възрастните също могат да се разболеят от болестта.
Остеосаркомите са склонни да се образуват метастази на ранен етап. По отношение на локализацията на остеосарком беше установено, че растежът ставите на дълги тръбни кости, като лакътна кост и радиус, обикновено са засегнати. Гръбначният стълб на коляното (= 50% от всички остеосаркоми) и тазобедрената става ставите и т.н.
също могат да бъдат засегнати. В хода на изследванията на тъканите (= хистологични изследвания) беше установено, че остеосаркомите се състоят от така наречените полиморфни костообразуващи клетки и. Остеосаркомите са - както бе споменато по-горе - злокачествени тумори: Има различни подгрупи на остеосарком.
В зависимост от местоположението или произхода им може да се открие следното: В хода на хистологичните изследвания е установено, че в случай на съществуващо заболяване на остеосарком, съществуват костни клетки, които вече не могат да произвеждат основното костно вещество (кост калций). Такива така наречени туморни клетки имат свойството да се разпространяват. Те не зачитат границите на клетките.
Както вече беше споменато в дефиницията, остеосаркомите се появяват за предпочитане в процепа на растеж. Около 50% от всички диагностицирани остеосаркоми са разположени в областта на коляно съединение. Други локализации могат да бъдат: лакътна кост, радиус, тазобедрена става, гръбначен стълб, ... Остеосаркомите са склонни да метастазират.
Образуването на метастази (= колонизиране на други области на тялото с туморни клетки) е особено често в областта на бял дроб или в лимфа възли. Колонизация на лимфа възли е много по-рядко. Ако заболяването се открие достатъчно рано, метастазирането е избегнато.
Симптомите в ранния стадий на заболяването първоначално не са много показателни, но поради радикалния растеж на остеосарком симптоми като (тежка) болка и се появява подуване. Тези симптоми трябва да бъдат разграничени по диференциална диагноза. Често първото подозрение е, че става въпрос за възпаление на костта (остеомиелит).
Рентгенов могат да се извършват прегледи за поставяне на диагноза. Освен това е възможно метастази може да бъде открит от 3-фазен сцинтиграфия. Тази диагностична процедура се използва по-специално за проверка на успеха след химиотерапия или за последващи прегледи (изключване на рецидиви).
КТ също често се използва. С помощта на КТ може да се оцени степента на тумора. Особено след химиотерапия, ангиография (= Рентгенов диагностично изображение на (кръв) съдове след инжектиране на Рентгенов контрастна среда) също може да се извърши.
За да се определи дали туморът е злокачествен или не, тъкан се отстранява и изследва в a биопсия. Терапията обикновено се разделя на две фази: Тази двуфазна терапия значително увеличава прогнозата на пациента. При изключително хирургична терапия вероятността за възстановяване е (само) 20%.
В съответния раздел формата на терапията ще бъде разгледана по-подробно. Понастоящем все още не е ясно кои фактори насърчават появата на остеосарком. Както при почти всички други костни тумори, се предполага, че хормоналните фактори и факторите, свързани с растежа, са отключващите фактори.
Рядко се развива остеосарком Болест на Пейджили след радиотерапия or химиотерапия на друго съществуващо заболяване. Статистическите проучвания обаче показват повишена вероятност от развитие на остеосарком след това ретинобластом (тумор в окото при деца). Прогнозата не може да бъде формулирана по обобщен начин.
Прогнозата за остеосарком винаги зависи от много индивидуални фактори, като време на диагнозата, първоначален размер на тумора, локализация, метастази, отговор на химиотерапия, степен на отстраняване на тумора и др. Може обаче да се каже, че петгодишната преживяемост скорост от около 60% може да се постигне с модифицираната форма на терапия (вж. по-горе).
- Остеогенният сарком, който произхожда от костта.
- Остеосаркоми с тенденция към осификация или образуване на остеоидна тъкан (= osteoidsacrom)
- Химиотерапевтичното предварително лечение
- Хирургичното отстраняване на тумора
