Диференциална диагноза - какво е това?
Пациентът обикновено идва при лекаря със симптоми, които той или тя не може да определи за определено заболяване. Задачата на лекаря е да направи диференциална диагноза чрез интервю за пациент, физикални и апаратни изследвания. Диференциалната диагноза включва заболявания, които протичат със сходни или същите симптоми като симптомите, описани от пациента и поради това също трябва да бъдат взети предвид при поставяне на диагнозата.
Диференциалната диагноза трябва да се разграничава от предполагаемата диагноза. Това се прави с помощта на така наречената диференциална диагноза: Това включва всички изследвания, които служат за изключване или потвърждаване на заболяване, което е диференциална диагноза спрямо предполагаемата диагноза. Измислен пример: След интервюто с пациента две възможни заболявания се разглеждат като обяснения за симптомите на пациента.
Едно от заболяванията е свързано с аномалии в ултразвук, другото не е. Така че лекарят ще изясни с помощта на ултразвук изследване коя от двете диференциални диагнози представлява действителната диагноза. Колкото по-характерен е даден симптом за определено заболяване, толкова по-малък е броят на възможните диференциални диагнози. За по-общи симптоми като треска, от друга страна, броят на диференциалните диагнози е голям, защото много заболявания могат да бъдат придружени от треска.
Как се прави диференциалната диагноза?
За да направи диференциална диагноза, лекарят започва с интервю за пациент. По време на така наречената анамнеза, лекарят иска да разбере кои текущи оплаквания има пациентът, кои предишни или хронични заболявания съществуват и кои заболявания присъстват в семейството. Лекарят също се нуждае от информация за лекарствата, които пациентът приема, и за неговата социална и професионална среда.
Всички тези неща са важни, за да може лекарят да класифицира настоящите оплаквания и да не забравя никакви симптоми или фактори, свързани с болестта на пациента. Чрез подробно интервю за анамнеза лекарят може да изключи възможни заболявания и да постави съмнение за диагноза заедно с алтернативни диференциални диагнози. Различните диференциални диагнози имат както прилики, така и разлики, например в хода или в симптомите, описани от пациента.
Чрез задълбочен физическо изследване, лекарят намира допълнителни симптоми или находки, които говорят за или против една от диференциалните диагнози. Лабораторни тестове, ултразвук, Рентгенов, CT, MRI и други изследвания предоставят допълнителни индикации за или против евентуална диференциална диагноза. Разбира се, не винаги са необходими всички изследвания, за да се открие болестта на пациента, тъй като в хода на различните диагностични изследвания постепенно могат да бъдат изключени диференциални диагнози.
Дълбоката диференциална диагноза е особено важна при поставянето на така наречените изключващи диагнози. Това са диагнози, които могат да бъдат поставени само ако всички други възможни диференциални диагнози са надеждно изключени чрез анамнеза, физикални и апаратни изследвания. Един пример е синдром на дразнимото черво, което е стомашно-чревно разстройство, за което не може да бъде открита физическа причина.
Всички статии от тази поредица:
