Какво е страхът от височини?
Страхът от височини (известен също като акрофобия) се отнася до страха от намиране на определено разстояние от земята. В зависимост от това колко е изразен страхът, той може да се появи вече при изкачване на стълба. Страхът от високо е една от специфичните фобии – това са тревожни разстройства, които са ограничени до много специфични ситуации или обекти.
Страхът от височини не е рядко явление. Много хора получават слаби колене, когато гледат надолу от високо. Определена степен на уважение към височините е вродена и естествена защита. Дори бебетата имат естествен страх от пропасти. При експерименти дори малки деца се колебаят пред пропаст, въпреки че над нея има стъклена плоча и е възможно да пълзят по нея без опасност.
От еволюционна гледна точка страхът от височини гарантира нашето оцеляване. При някои хора обаче страхът от височини е толкова силен, че дори не могат да ходят или да карат по мост. Ако страхът е неоправдано силен и това ограничава качеството на живот на засегнатите, страхът от високо е патологичен.
Как се проявява страхът от височини?
Физически и психологически симптоми се появяват в опасната ситуация. Типичните физически признаци на специфични фобии включват
- Затруднено дишане
- изпотяване
- трепет
- сърцебиене
- Усещане за стягане в гърдите
- Сухотата в устата
Психологическите признаци включват изпълнени с безпокойство мисли и дори страх от смъртта. Засегнатите се страхуват от загуба на равновесие и падане. Мнозина също описват усещането да бъдете издърпани надолу.
Страхът от височини се появява по време на спортно катерене например. В допълнение към страха от височини, засегнатите могат да страдат и от страх от падане или страх от падане. В този контекст страхът от падане означава, че хората се страхуват от падане от стената при спортно катерене. Със страх от падане катерачите се страхуват от болезнен удар след падане.
Как се преодолява страхът от височини?
Специфичните фобии се лекуват психотерапевтично. Експертите препоръчват предимно експозиционната терапия като част от когнитивно-поведенческата терапия. За да преодолеят страха от високо, засегнатите се изправят по този начин пред страховете си.
Терапевтът също инструктира страдащия как да се справи с пристъп на тревожност – например как да се успокои с помощта на дихателни упражнения. Чрез повтаряща се конфронтация с плашещата ситуация е възможно да се преодолее страхът от височини.
В екстремни случаи лекарите могат да използват лекарства за борба със страха от височини.
Поведенческата терапия има добри шансове за успех. Въпреки това, много страдащи чакат много дълго време, преди да потърсят помощ, и вместо това избягват височини. Избягването обаче води до увеличаване на страха. Хората със силен страх от височини след това вече дори не могат да се изкачат на второто стъпало на стълба, за да сменят електрическа крушка, например.
Тогава страхът доминира в живота им. Някои се опитват да се успокоят с алкохол, наркотици или лекарства. Заедно с терапевт е възможно да се прекъсне тази низходяща спирала и да се преодолее акрофобията. Колкото по-рано започнете да лекувате страха си от височини, толкова по-добри са шансовете ви да водите живот без страх.
Каква е причината за страха от височини?
Понякога страхът от височини може да бъде проследен до конкретно предизвикващо страх събитие, като изкачване на опасна стълба или ходене по тясна пътека близо до пропаст.
В същото време мозъкът получава съобщението от краката, че стоите здраво. Тези противоречиви сигнали предизвикват световъртеж. Този световъртеж сигнализира за потенциална опасност, като например пропаст.
