Какво е хлорид?
Като жизненоважен електролит, повече от половината (приблизително 56%) от хлорида в тялото се намира извън клетките в така нареченото извънклетъчно пространство. Около една трета (приблизително 32%) се намира в костите и само малка част (12%) в клетките (вътреклетъчно пространство).
Разпределението на електролитите и техния електрически заряд създава електрическо напрежение (потенциална разлика) между вътрешната и външната страна на клетката. Това също е известно като потенциал на мембраната в покой. Ако напрежението се промени поради притока и изтичането на натрий, калий и други електролити, се развива потенциал за действие. Това служи за предаване на сигнали между клетките в тялото, например между нервните клетки или между нервните и мускулните клетки.
Благодарение на своя отрицателен заряд, хлоридът в тялото може да транспортира електролити с положителен заряд (катиони) през мембраните, без да променя напрежението. Други вещества също могат да се транспортират през клетъчните мембрани чрез хлоридни канали само когато са свързани с хлорид.
Заедно с други фактори, хлоридът също регулира разпределението на водата в тялото и киселинно-алкалния баланс. Той се намира не само в костите и кръвта, но и в потта и стомашната киселина, където допринася за храносмилането.
Абсорбция и екскреция на хлорид
Дневна нужда от хлорид
Средната дневна нужда от хлорид се оценява на 830 милиграма. Децата и кърмачетата се нуждаят от по-малко хлорид, докато прекомерното изпотяване увеличава нуждата. Общо човешкото тяло съдържа около 100 грама хлорид.
Кога се определя хлоридът в кръвта?
Хлоридът обикновено се определя за оценка на киселинно-алкалния баланс. Стойностите на хлорида могат също да се използват за наблюдение на натриевия и водния баланс. Поради тази причина стойността на хлорида винаги се оценява във връзка с други електролити като натрий, калий, калций и магнезий.
Стандартни стойности на хлорид
Нивото на хлорид в серума и плазмата се използва като контролна стойност:
|
Кръв (mmol/l) |
|
|
Възрастни |
96 – 110 mmol/l |
|
Деца, бебета, новородени |
95 – 112 mmol/l |
В случай на дефицит на хлорид, изследването на урината предоставя по-подробна информация: стойността на хлорида в урината може да се използва, за да се определи дали пациентът отделя твърде много хлорид през бъбреците или червата, например в случай на наследствени заболявания . Общото количество, отделено в рамките на 24 часа, се измерва в урината (24-часова урина). Въпреки че това зависи от диетата, трябва да бъде между 100 и 240 mmol.
Кога хлоридът в кръвта е нисък?
Дефицитът на хлорид е известен също като хипохлоремия или хипохлоридемия. Една възможна причина е повишена загуба на хлорид, например поради:
- повръщане
- Прием на определени таблетки за дехидратация (диуретици)
- бъбречна слабост (бъбречна недостатъчност)
- Вродена хлоридна диария (вродена хлоридорея)
Загубата на хлорид повишава стойността на pH (алкалоза) и води до хипохлоремична алкалоза. Обратно, сложната система за компенсиране на нарушенията на pH стойността също води до хипохлоремия, ако алкалозата съществува по други причини:
- Излишък на алдостерон (хипералдостеронизъм)
- Синдром на Кушинг
- Дихателна недостатъчност
- Синдром на SIADH (синдром на Шварц-Бартер)
Докато лекият дефицит на хлорид почти не показва никакви симптоми, пациентите с алкалоза развиват обща слабост, спазми и гадене, наред с други неща.
Кога се повишават хлоридите в кръвта?
Ако хлоридът е повишен, това също се нарича хиперхлоремия или хиперхлоридемия. Твърде много хлориди се натрупват главно в случай на вродени или придобити нарушения на киселинно-алкалния баланс, при които се развива ацидоза в тялото и стойността на рН пада. Бъбреците намаляват отделянето на хлорид, за да компенсират ацидозата. Възможни причини за повишени нива на хлорид:
- Прекомерно дишане (хипервентилация)
- Автоимунни заболявания
- Бъбречни заболявания (интерстициална нефропатия)
- Операции на пикочните пътища
- Диабет (захарен диабет)
- Диария
Какво да направите, ако хлоридът е повишен или намален?
Както хипохлоремията, така и хиперхлоремията трябва винаги да се лекуват в зависимост от техния произход.
Ако нивото на хлорида е леко намалено, обикновено помага повишен прием на сол или инфузия. Бъбречната недостатъчност трябва да се лекува възможно най-бързо в болница, включително с повишен прием на течности. Тежките отклонения в нивото на хлорида винаги трябва да се лекуват от лекар.
Ако хлоридът е хронично повишен, засегнатите обикновено трябва да се хранят на диета с ниско съдържание на сол и да пият много течности. Като цяло обаче лечението на хиперхлоремия зависи и от заболяването.
