Въведение
Таламусът е най-голямата структура на диенцефалона и се намира веднъж във всяко полукълбо. Това е структура с форма на боб, свързана помежду си чрез един вид мост. В допълнение към таламуса, други анатомични структури принадлежат към диенцефалона като хипоталамус с хипофизната жлеза, епиталамуса с епифизата и субталамуса. Таламусът е тясно свързан с главен мозък по определени пътища. Информацията, която тялото получава чрез ушите, очите, кожата или дори положението на собственото тяло в космоса, първо се стича към таламуса.
Анатомия и функция
Различните стимули, които трябва да проникнат в съзнанието, се превключват в ядрата на таламуса и след това се предават. Прави се разлика между специфични и неспецифични ядра на таламуса и двете поемат определена информация и я предават на различни области на главен мозък. Специфичните ядра на таламуса се разделят допълнително на предни, средни и задни групи.
Предната странична ядрена група (nucleus ventralis anterolateralis) обработва предимно двигателна информация, т.е. сигнали за движението на тялото. Това е последвано от предното задно ядро (nucleus vertralis posterior). Те приемат сигнали за чувствителност към дълбочина и усещане за допир.
Чувствителността към дълбочина описва информация от мускулите, сухожилия намлява ставите. Използва се за постоянно записване и регулиране на позицията на ставите в космоса. Процес, който е необходим за нашите мозък да планира и изпълнява движения.
Като вид първа филтърна станция, тази информация се обработва предварително и се сортира. Важна информация, т.е. която трябва да се възприема съзнателно от човека, се предава от таламуса в съответните региони в главен мозък. Поради тази обработка на информацията таламусът често се нарича в медицината като „врата към съзнанието“.
Чрез този вид точка на превключване, маловажната информация се филтрира, така че човекът в дадена ситуация възприема само това, което е важно и съществено. В същото време, мозък също е защитен от наводнение от стимули. Предните ядра на таламуса (Nuclei anteriores thalami) получават важни сигнали за функции като напр. обучение, памет, чувства, прием на храна и храносмилане.
Тези услуги са обобщени като лимбична система, който включва различни структури, разпределени в целия мозък. Средните таламусни ядра (Nuclei mediales thalami) предават информация, която засяга когнитивните способности като мислене и са особено добре свързани с фронталните церебрални области. В допълнение, две специални области, наречени странични и медиални подутини на коляното (Corpus geniculatum laterale и mediale) принадлежат към специфичните ядра.
Страничната част принадлежи на визуална пътека. Това получава стимулите от зрителното поле, по-точно от ретината на очите. Те се обработват и предават на зрителната кора в мозъка, която се намира в задната част на глава, и обработени в изображение.
Медиалните подутини в коляното са част от слуховия път и поради това предават стимулите, които възприемаме с ушите си, до съответните зони в главния мозък. И накрая, пулвинарът с форма на възглавница или „възглавницата“ принадлежи към специфичните ядра. Това е отговорно за по-нататъшната обработка на възприятието, памет и език.
Неспецифичните ядра на таламуса не получават собствени имена. Те включват междинна група (Nuclei intralaminares), за която се казва, че е важна за контрола на съзнанието. Средните ядра също са свързани с лимбична система като някои специфични ядра. Те също така съдържат част от обонятелния тракт, въпреки че обонятелният тракт е единственото изключение и не достига до мозъка чрез ядрата на таламуса.
