Надбъбречната кора, като част от надбъбречна жлеза, представлява важна хормонална жлеза. Неговата хормони значително контролират метаболизма на минералите, на организма стрес реакция и сексуална функция. Болести на кората на надбъбречната жлеза могат олово до тежка хормонална дисфункция.
Какво представлява надбъбречната кора?
Надбъбречната кора заедно с надбъбречната медула образува сдвоена хормонална жлеза, наречена надбъбречна жлеза. Всеки човек има две надбъбречни жлези. Те са разположени съответно на горните полюси на двата бъбрека. Функционално надбъбречните жлези представляват два различни органа. Докато надбъбречната кора произвежда стероиди хормони и участва в минерали, вода намлява захар баланс, надбъбречната мозък оказва решаващо влияние върху симпатиковата нервната система с помощта на хормони адреналин намлява норадреналин. Кората на надбъбречната жлеза, която също се нарича cortex glandulae suprarenalis, изглежда жълтеникава поради съдържанието на липиди. Като кора, тя образува външната част на надбъбречна жлеза. Той произвежда над 40 различни стероидни хормони, наречени кортикостероиди. Филогенетично, кората и медулата все още представляват два отделни органа в рибите. При земноводните и влечугите и двата органа вече са били прикрепени един към друг. Само при бозайниците и птиците кората на надбъбречните жлези и медулата са толкова тясно свързани, че те могат да се разглеждат външно като единица, въпреки различните им функции.
Анатомия и структура
Както бе споменато по-рано, кората на надбъбречната жлеза заобикаля надбъбречната медула и заедно с нея образува надбъбречната жлеза. И двете надбъбречни жлези са подредени по двойки и всяка заема горните полюси на бъбреците. Те са заобиколени от глоба съединителната тъкан капсула. Кората на надбъбречната жлеза може да бъде разделена на три слоя. Външният слой, наричан още zona glomerulosa, е подреден на плетеница при хората. Той произвежда хормона алдостерон за минерален метаболизъм и има общ дял от 15 процента от надбъбречната кора. Средният слой, zona fasciculata, има най-голям дял от приблизително 78 процента. Той е отговорен за производството на глюкокортикоиди , като Кортизолът. Със сравнително малък дял от около 7 процента, долната част на надбъбречната кора, zona reticularis, контролира производството на полови хормони. И трите зони обаче са динамични. Изражението им се променя непрекъснато в течение на живота. Например, съотношението им в размера се променя след пубертета в полза на зона гломерулоза и зона ретикуларис. Диференциацията на двете функционални части на надбъбречните жлези също вече се изразява от различния му произход. Докато надбъбречната кора е от мезодермален произход, надбъбречната медула първоначално се образува от неврони.
Функция и задачи
Кората на надбъбречната жлеза контролира както минералния метаболизъм, така и захар баланс, секретира т.нар хормони на стреса по време на стрес и участва в образуването на полови хормони. Въпреки привидно различните функции, всички те имат общо, че са зависими от стероидни хормони (кортикостероиди). Синтезът на всички хормони на надбъбречната кора се случва чрез холестерол, наричан още холестерол. Хормонът алдостерон се произвежда в зона гломерулоза. Този хормон поддържа баланс между натрий намлява калий нива в кръв. В средната зона, zona fasciculata, синтезът на т.нар глюкокортикоиди, Включително Кортизолът, се провежда. Кортизолът е стрес хормон и има голямо влияние върху кръв гликоза нива. A стрес реакцията изисква повишено освобождаване на енергия, което може да бъде гарантирано само от бързото доставяне на гликоза от собственото тяло протеини. И тъй като кортизолът се освобождава, кръв гликоза нивата също се покачват. Третата зона, т. Нар. Zona reticularis, произвежда предимно андрогени, които действат като предшественици на половите хормони. Образуването на стероидни хормони е заложено в цялостния регулаторен механизъм на ендокринната система, Например, хипофизната жлеза произвежда адренокортикална функция, регулираща хормон, известен също като ACTH. Понякога смущения в този регулаторен механизъм олово до тежки хормонално свързани заболявания. Причините за тези нарушения могат да бъдат първични за надбъбречната кора или вторични за хипофизната жлеза.
Болести и разстройства
Поради многото хормони, произведени в кората на надбъбречната жлеза, могат да възникнат различни медицински състояния хормонални нарушения се проявяват например като синдром на Кон, Синдром на Кушинг or Болестта на Адисън. Синдром на Кон се основава на свръхпроизводството на хормона алдостерон и се нарича още първичен хипералдостеронизъм. Характеризира се с калий дефицит и е рядка причина за хипертония. Симптомите на това състояние include хипертония, ангина пекторис, главоболие, задух и сърдечни аритмии. Повишеното производство на алдостерон може да бъде причинено от генетични причини, адренокортикален аденом или разширяване на надбъбречната кора. В Синдром на Кушинг, секретира се твърде много кортизол. Това води до увеличаване на кръвна захар нива и потискане на имунната система. Характерните симптоми включват лице на пълнолуние, truncal затлъстяване, диабет, повишен кръвно налягане, оток и повишена податливост към инфекция. Повишеното производство на кортизол може да бъде причинено главно от аденом на надбъбречната кора или вторично от заболявания на хипофизната жлеза. Лечението зависи от основното заболяване. Недостигът на кортизол води до а състояние нарича Болестта на Адисън. Болестта на Адисън се характеризира с обща слабост, податливост към инфекция, ниска кръвно налягане, храносмилателни смущения, загуба на тегло и кафеникаво оцветяване на кожа. Ниското производство на кортизол може да бъде причинено главно от заболявания на надбъбречната кора, на второ място от нарушения в хипофизната жлеза и третично от регулаторни нарушения по време на лечение с кортикостероиди. Ако например кортизон лечението се прекъсва внезапно, така наречената адисонова криза често се случва, тъй като механизмът за контрол на собствения синтез на кортизол в организма не функционира отново, след като се забави. Първичната дисфункция на паращитовидната жлеза често се причинява от инфекции, автоимунни заболявания, или тумори и понякога е генетичен.
