Какво представляват мускулните релаксанти?
Мускулните релаксанти са специални лекарства, които карат мускулните клетки да се отпуснат. Този ефект се използва особено при анестезия за предизвикване на анестезия. Мускул отдих също е от голямо значение за вентилация на пациент по време на операция.
В допълнение, мускулните релаксанти могат да се използват за освобождаване на напрегнатите мускули в шия или областта на гърба. Има две групи мускулни релаксанти - периферни и централни мускулни релаксанти. Те се различават по мястото си на действие. Периферните мускулни релаксанти действат директно върху мускулите, докато централните мускулни релаксанти действат в централната нервната система, където намаляват мускулния тонус.
Тези мускулни релаксатори са на разположение
Мускулните релаксанти по принцип се разделят на две основни групи. От една страна, има периферни мускулни релаксанти, които атакуват мускула директно или предаването между нерв и мускул. Централните мускулни релаксанти, които действат в централната нервната система, т.е. мозък намлява гръбначен мозък, се различават от тези.
Те са предназначени да намалят основното напрежение на мускулите и по този начин да облекчат спазми. Напрегнатите мускули често са симптом или причина за гърба болка, тъй като почти всички го знаят. Тук обикновено се използват централни мускулни релаксанти.
Ефектът им е по-малко силен и те са склонни да регулират напрежението на мускулатурата. За разлика от тях, периферните мускулни релаксанти се използват главно в анестезия и хирургия. Те действат директно върху мускулатурата и, ако се дозират достатъчно, могат да причинят пълна вяла, но временна парализа.
По-специално периферните мускулни релаксанти могат да бъдат разделени на други подгрупи според точните им механизми на действие. Бензодиазепините, които всъщност са известни като приспивателни or успокоителни, действат и като мускулни релаксанти. Причината за това се крие в техния механизъм на действие.
Те действат върху така наречените GABA рецептори в централната част нервната система. ГАМК е така нареченият инхибитор невротрансмитер в мозък. Под действието на бензодиазепини, Ефектът на GABA се увеличава.
Резултатът е сънливост, освобождаване от тревожност, но също и мускули отдих. Мускулно-релаксиращият ефект се засилва от общо освобождаване на тревожност или отдих, тъй като мускулите стават неволно напрегнати, когато са тревожни или развълнувани. Въпреки това, бензодиазепини не са свободни от странични ефекти.
Основна опасност при приемането на бензодиазепини е потенциалът им за зависимост. Бензодиазепините могат лесно да причинят пристрастяване и дори отнемане при спиране. Това е особено вярно, ако те се използват непрекъснато.
Пристрастяването може да съществува само след седмици. Ортотон е търговското наименование на активното вещество метокарбамол. Това е и централно действащ мускулен релаксант.
Механизмът му на действие е различен от този на бензодиазепините. Той действа директно в гръбначен мозък. Там вероятно инхибира рефлексните линии.
Ако тези рефлекторни линии са активни, мускулното напрежение се увеличава. Ако те се инхибират от метокарбамол, той намалява. Точният механизъм на действие обаче все още не е напълно изяснен.
Ефективността на метокарбамол все още не е категорично доказана. Предимство на метокарбамола е, че той причинява умора в по-малка степен, отколкото например бензодиазепините. Поради централния си механизъм на действие, силата на мускулите не се влияе забележимо.
Нито изглежда, че влияе координация. Неблагоприятните ефекти са редки. Въпреки това, метокарбамолът в по-високи дози може да има овлажняващ ефект и дори да причини зависимост.
Рискът обаче е по-нисък в сравнение с бензодиазепините. В същото време има критични гласове, които поставят под въпрос ефикасността на метокарбамол за облекчаване на напрежението. Съдържащото се в Sirdalud активно вещество се нарича тизанидин.
Действа и в централната нервна система. Тук атакува така наречените α2 адренорецептори. Това също води до намаляване на мускулното напрежение.
Въпреки това, адренорецепторите контролират не само мускулното напрежение, но и важни телесни функции като кръв натиск. Следователно важен страничен ефект на Тизанидин е така наречената ортостатична дисрегулация. Тялото вече не е в състояние ефективно да се адаптира кръв натиск върху променящите се условия, като промяната от легнало към изправено положение.
Това се проявява като спад в кръв натиск. В най-лошия случай това може да доведе до припадък. Други важни неблагоприятни ефекти на Тизанидин са умора и сухота уста. Тизанидин може също да има аналгетичен ефект.
Това обаче може да бъде от полза в случаи на силно мускулно напрежение. Голямо предимство на тизанидин е, че потенциалът му на зависимост е много по-нисък от този на сравними лекарства като бензодиазепините. Внезапното спиране на Тизанидин обаче може да причини сърцебиене или високо кръвно налягане. Това е особено случаят, ако Тизанидин е приеман за дълъг период от време или във високи дози. Поради това се препоръчва предпазливост, особено в случай на известно сърце заболявания.
Всички статии от тази поредица:
