успокоителни

Въведение

Терминът успокоително включва различни лекарства, които имат успокояващ или редуциращ активността ефект върху тялото. Успокоителните се наричат ​​още успокоителни (единствено число: успокоителни, от латински „sedare“ = за успокояване), хипнотици (приспивателни), наркотици или транквиланти (облекчаващи напрежението).

Области на приложение и ефект

Успокоителните се използват за терапия на безпокойство. Тази област на приложение е много изчерпателна, тъй като безпокойството е израз на много физически и / или психологически разстройства. Тревожните състояния се облекчават и от успокоителните.

Чрез ефекта на успокоителните съзнателното възприятие се потиска, което допълнително създава дистанция към страховете. Това обаче не трябва да се бърка с анксиолизата, целенасочената терапия на тревожността. Освен това транквилантите имат ефект на сън.

В резултат на това, когато приемате транквиланти, има повече умора и е по-лесно да заспите. В допълнение към терапията на безпокойство и безпокойство успокоителните се използват и в хирургичната медицина. Така наречената премедикация преди операцията облекчава пациента, защото успокоителните намаляват субективния стрес за пациента.

По време на операцията са необходими и успокоителни (транквиланти), за да се предизвика и поддържа анестезия. Успокоителните се използват и в отделенията за интензивно лечение. Там са настанени много тежко болни пациенти, които са изкуствено проветриви и могат да понасят такава терапия само чрез успокоителни.

Друга важна област на приложение на успокоителните е спешна медицина. След инциденти или травматични преживявания често е необходимо да се осигурят успокоителни на пациентите, които са в шок, неспокоен и / или тревожен, за да облекчи безпокойството и безпокойството и да направи възможно първоначалното медицинско лечение и транспортирането до болница по-лесно. В обобщение се използват успокоителни за безсъние, вътрешно безпокойство, безпокойство, тревожност и панически разстройства и за индуциране на анестезия.

Преглед на различните групи активни съставки

Трудно е да се направи ясно разграничение между успокоителните, тъй като много лекарства имат седативен ефект. За много лекарства обаче седация не е желаният ефект, а нежелан ефект или страничен ефект. Преди да бъдат обяснени накратко различните групи активни вещества, се дава кратък преглед на това кои лекарства се считат за успокоителни поради техния седативен ефект: Бензодиазепините, антидепресанти, наркотици, барбитурати, невролептици, опиоиди, антихистамини намлява алфа-2 агонисти имат седативен ефект и поради това се използват като успокоителни.

Дозиране

Успокоителните трябва да бъдат внимателно дозирани и приемани само в количеството, предписано от лекаря. Освен това много транквиланти имат така наречения „ефект на тавана“ (ефект на насищане), ако се приемат твърде високи дози. Този ефект описва факта, че въпреки високите дози ефектът на транквилизаторите не се проявява.

Това явление се основава на факта, че всички рецептори вече са заети от активното вещество и по този начин увеличаването на активното вещество вече не може да предизвика ефект, а най-много нежелани странични ефекти. Толерантността обаче може да възникне и в контекста на дългосрочната употреба на транквиланти. Този толеранс налага да се приемат по-големи количества успокоително, за да се получи същата реакция. Освен това успокоителните могат да предизвикат пристрастяване или пристрастяване. Следователно успокоителните не трябва да се спират внезапно, а трябва да се елиминират чрез бавно намаляване на дозата.