Фрактура на дисталния радиус

дефиниция

Дисталният радиус фрактура е фрактурата на дисталния радиус, т.е. частта от радиуса близо до китка. С около 25% от всички фрактури, дисталния радиус фрактура е най-честата фрактура при хората. Засегнати са спортисти, както и пациенти в напреднала възраст, които падат поради различни причини.

Въпреки това, постменопаузални промени в хормоналните баланс може също да насърчи фрактури. На малко над 80%, така наречените Colles фрактура е много по-често от фрактурата на Смит. При фрактура на Colles пациентът пада върху дорзално протегнатата ръка.

Фрагментът на фрактурата е изместен дорзално и радиално, т.е. към радиуса. Фрактурата на Смит формира двойник на фрактурата на Колс, както е описано, и описва падане върху огъната надолу, палмарно огъната ръка. Фрагментът на фрактурата се премества към палмата, т.е. към ръката, а също и радиално (към говори).

Ако в допълнение към радиалната фрактура се появи изместване на лакътната кост (лакътната кост), това се нарича a фрактура на галеаци. Травматологично, причината тук е падане върху обърната навън ръка. В допълнение към двете гореспоменати, много често срещани форми на фрактура на дисталния радиус, има и други по-рядко срещани фрактури, които - кръстени на първоначалните си дескриптори - имат различни имена: При фрактурата на шофера стилоидният процес се прекъсва в дисталния радиус.

Стилоидният радиален процес се нарича на немски също стилоиден процес и се отнася до малко удължение близо до китка който заобикаля пръст корен кости отстрани. При фрактурата на Бартън е засегната и горната част на повърхността на радиалната става, така че - както в случая с фрактурата на шофьора - тя се нарича вътреставна фрактура, т.е. фрактура, включваща ставната кухина. Анатомичен, травматологичен аналог е обърнатата фрактура на Бартън, при която долната част на дисталната, радиална повърхност на ставата е счупена. И двете фрактури на Бартън обхващат ставната кухина или ставата и поради това се наричат ​​вътреставни.