Индикация и приложение
Локални анестетици служат за инхибиране болка. Следователно те се използват за операции върху тялото, които причиняват болка и където пациентът не е обезболен. По време на анестезия, други вещества се използват за инхибиране болка.
Има четири вида локална анестезия. В повърхността анестезия, лекарството се нанася върху повърхността на (лигавицата) на кожата и оттам се дифузира към чувствителните нервни влакна. При инфилтрационна анестезия лекарството обикновено се инжектира в тъканта чрез спринцовка и след това се разпространява в зоната на интерес.
При проводима анестезия лекарството се инжектира близо до корен на нерва, като по този начин инхибира предаването на болка. Тук се прави разлика между периферни и гръбначни процедури. Периферните процедури включват, например, брахиалния плексус анестезия на ръката.
Процедури в близост до гръбначен мозък включват гръбначен анестезия намлява епидурална анестезия (известен също като епидурална анестезия). При спинална анестезия се използва канюла пункция субарахноидалното пространство, където се намира цереброспиналната течност (ликьор). Тук лежи гръбначният нерви с предните и задните им корени.
Процедурата при епидурална анестезия е подобна, но канюлата не е напреднала толкова, колкото в спинална анестезия. Твърдата мозъчна обвивка (твърда мозъчна мембрана) не се пробива по време на епидурална анестезия, така че лекарството се доближава до гръбначния нерв, за да бъде анестезирано чрез дифузия. Решаващата разлика между двата метода е, че лекарството се разпространява много по-широко в пълното с течност субарахноидно пространство по време на спинална анестезия отколкото в съединителната и мастна тъкан епидурално пространство по време на епидурална анестезия.
Например, спиналната анестезия в областта на лумбалния гръбначен стълб обезболява цялата долна половина на тялото, докато епидурална анестезия включва предимно областта, в която е инжектиран упойката. Последната процедура е интравенозна локална анестезия, където лекарството се инжектира в вена след прилагане на турникет. В офталмологията, локални анестетици се прилагат чрез спринцовка, например за операции на клепач като корекции или отстраняване на тумор.
От друга страна, упойка капки за очи също се използват, особено за операции директно върху очната ябълка. Те се използват и при болезнени заболявания като наранявания на роговицата. Друга област на приложение е измерване на вътреочното налягане.
Тъй като натискът се прилага директно върху роговицата, изследването не би било възможно без упойка капки за очи. Локални анестетици се предлагат и под формата на мехлеми. Точно като прахове, гелове и спрейове, които съдържат наркотичен вещества, те се използват за повърхностна анестезия. Мехлемът се прилага върху желаната област на кожата или лигавицата.
Сега той се абсорбира и достига до чувствителните нервни окончания, които след това се анестезират и по този начин вече не предават усещането за болка. Локална анестезия с помощта на мехлеми обикновено се използва за незначителни процедури върху кожата или анус, напр. за лечение на хемороиди. Пример за локален анестетичен мехлем е лидокаин мехлем, който се използва за татуировки или пиърсинг в допълнение към процедурите.
Противопоказания за локални анестетици са алергия към активното вещество и приложение с голяма площ при вече увредена кожа. Това увеличава риска от нежелан системен ефект, тъй като по-голямата част от активната съставка може да проникне по-дълбоко в тъканта. Подобно на мехлемите, анестетичните спрейове се използват и за повърхностна упойка.
Това означава, че пръскате върху желаната зона и изчаквате за кратко, докато местна упойка влиза в сила. Изтръпва чувствителните нервни окончания, разположени в кожата или лигавицата. Спрейовете често се използват върху лигавиците на уста и гърлото, напр. преди ендоскопски операции или при зъболекар. Пример за a местна упойка спреят е ксилокаин спрей.
Всички статии от тази поредица:
