Ефект на SNRI
Както е описано по-горе и както се вижда от името, серотонин инхибитори на обратното поемане на норадреналин (SNRIs) инхибират обратното поемане на серотонин и норадреналин в нервните клетки. За да се разбере този механизъм, трябва да се разгледа структурата на синапса, т.е. точка на взаимовръзка между две нервни клетки. Синапсът се състои от пресинаптичния край на единия нервна клетка и постсинаптичния край на друга нервна клетка.
За да предаде определена информация, първата нервна клетка освобождава пратеници (предаватели) в процепа между двете нервни клетки. Тези пратеници се придвижват към клетъчната мембрана на втория нервна клетка, се абсорбират в него и могат да предават информацията по различни начини. Synapses в която серотонин or норадреналин поемат ролята на предавател, като по този начин са преференциално насочени към серотонин инхибитори на обратното поемане на норадреналин. NRI инхибират транспортерите, които насочват част от молекулите на серотонин или норадреналин, освободени от първата нервна клетка обратно в първата нервна клетка - тези транспортери по този начин са вид спирачка.
Ако този обратен транспорт вече е блокиран от SNRIs, повече молекули серотонин или норепинефрин достигат до втората нервна клетка и могат да развият своя ефект там. По този начин серотонинът-норадреналин инхибиторите на обратното поемане противодействат на основната липса на серотонин и норадреналин между двете нервни клетки. В Германия са разрешени няколко активни съставки за лечение на депресия; те се различават главно по своя ефект върху нивата на норепинефрин. Имената на активните съставки са венлафаксин, дулоксетин и милнаципран.
Странични ефекти на SNRI
Повишаване на нивата на серотонин и особено на норепинефрин в синаптична цепка води до увеличаване на симпатичната нервната система дейност. Това е система от нервни клетки, която контролира основните телесни функции и - от еволюционна биологична гледна точка - има за задача да приспособи тялото към борба, бягство или подобни стресови ситуации. Следователно, в допълнение към увеличаване на сърце скорост и кръв натиск, ефектите от повишената симпатикова нервната система активността включва повишено изпотяване, нарушения на съня и безпокойство.
Други възможни нежелани реакции, базирани на увеличаване на симпатиковите нервната система дейност включва сухо уста, гадене или затруднено уриниране и евентуално сексуална дисфункция. Особено поради увеличаването на серотониновата активност в синаптична цепка, много пациенти се оплакват гадене намлява повръщане в началото на лечението с инхибитори на обратното поемане на серотонин норадреналин. В повечето случаи обаче тези оплаквания изчезват доста скоро и могат временно да бъдат лекувани сгадене наркотици, т.нар антиеметици.
Трябва да се внимава, когато серотонин норадреналин инхибиторите на обратното поемане се комбинират с други лекарства, тъй като това може да доведе до взаимодействия в определени случаи. Първо и най-важното, друго психотропни лекарства трябва да се споменат тук, т.е. лекарства, които се използват за психични заболявания като депресия. По тази причина монотерапията, т.е.
терапия само с едно лекарство (напр SNRIs), обикновено се препоръчва за лечение на депресия. Особено комбинацията с така наречените МАО-инхибитори, друга група антидепресанти или с триптани (мигрена терапия) трябва да се избягва при всички обстоятелства, тъй като тук ефектите на двете лекарства върху активността на серотонина се сумират и могат да доведат до опасната картина на серотонинов синдром с объркване, припадъци или дори кома. Ако инхибиторите на обратното поемане на серотонин норадреналин бъдат преустановени твърде внезапно в края на терапията, могат да се появят симптоми на отнемане като проблеми с кръвообращението, нарушения на съня или храносмилането и други подобни.
Поради ефекта им върху централната нервна система, трябва временно да се избягва активното участие в пътния трафик при лечение с инхибитори на обратното поемане на серотонин норадреналин.
- Страничните ефекти на антидепресантите
- Серотониновият синдром
Поради нарастващия ефект на инхибиторите на обратното поемане на серотонин норадреналин върху симпатична нервна система активност, много пациенти, лекувани със SNRI, са склонни да отслабват. Това е особено забележително, тъй като наддаването на тегло е един от най-честите странични ефекти на друга голяма група антидепресанти, трициклични антидепресанти (напр. амитриптилин).
Следователно тази разлика трябва да се вземе предвид, ако пациентът, чиято депресия трябва да бъде лекувана, е такъв с наднормено тегло. В редки случаи обаче пациентите реагират и на употребата на SNRI, като напълняват - в този случай може да си струва да се помисли за приемане на наддаването на тегло за ограничен период на терапия с SNRI. Поради доста благоприятния ефект на инхибиторите на обратното захващане на серотонин норадреналин върху теглото на пациента, SNRI следователно са подходящи не само като лекарства за първи избор при депресия, но могат да служат и като алтернатива при пациенти, които първоначално са били лекувани с трициклични антидепресанти или миртазапин и са развили наддаване на тегло при тази терапия.
Всички статии от тази поредица:
