Синдром на серотонин

дефиниция

- серотонин синдром, наричан още серотонинергичен синдром, е животозастрашаващ състояние причинени от излишък на пратеното вещество серотонин. Този животозастрашаващ излишък се причинява от предозиране на лекарства или неблагоприятна комбинация от различни лекарства. Серотонинът синдром води до симптоми като треска, мускулна хиперактивност и психиатрични промени. Най-важните диференциална диагноза е злокачественият невролептичен синдром.

Причини

Серотониновият синдром не се развива сам по себе си. Това е резултат от предозиране на лекарства или неблагоприятна комбинация от различни лекарства. Излишъкът от серотонин може да бъде умишлен, например с намерението да си навредите или случайно като част от лекарско предписание или самолечение.

В повечето случаи съществува риск от серотонинов синдром при терапия с антидепресанти, тъй като те повишават концентрацията на серотонин. Ако се приема само едно такова лекарство (монотерапия), обикновено няма риск от серотонинов синдром. Ако обаче се приемат няколко лекарства едновременно, те могат да си повлияят (лекарствено взаимодействие) и по този начин да доведат до опасен излишък на серотонин.

Спусъкът обикновено е комбинацията от лекарството транцилпромин, което принадлежи към класа на инхибиторите на моноаминооксидазата, с други антидепресанти (напр. циталопрам, венлафаксин, кломипрамин и др.). Лекарството трансилпромин инхибира разграждането на серотонина и също принадлежи към класа на антидепресантите. Серотонинов синдром може да възникне и при преминаване от трансилпромин към друг антидепресант ако не се наблюдава двуседмично прекъсване на лечението между двете лекарства.

Това е така, защото отнема около две седмици, докато ефектът на трансилпромин напълно изчезне. Други лекарства, които в комбинация един с друг могат да представляват риск от серотонинов синдром, са опиоидни аналгетици (трамадол, петидин, фентанил, метадон), кашлица подтискащ декстрометорфан и лекарства за гадене, като ондансетрон и гранисетрон. Общото между тези лекарства е, че те повишават нивата на серотонин по някакъв начин.

Това не означава, че те никога не трябва да се използват заедно, но трябва внимателно да се претеглят и дозират точно, за да се минимизират рисковете. Освен това, лекарства като екстаз, кокаин и LSD, особено в комбинация с антидепресанти, могат да доведат до животозастрашаващ серотонинов синдром. Също така комбинацията от резервния антибиотик Linezolid и антидепресанти се счита за опасна и трябва да се избягва.

Дълго време имаше и предупреждение срещу комбинацията от антидепресанти с триптани, които често се използват за мигрена. Понастоящем обаче рискът се счита за доста нисък при добри медицински грижи. циталопрам е много често предписван антидепресант който е класифициран като инхибитор на обратното поемане на серотонин (SSRI).

Той повишава нивата на серотонин чрез инхибиране на поглъщането на серотонин в клетката. Отделно от депресия, използва се и при други психични заболявания като тревожни разстройства и панически разстройства. Когато приемате циталопрам трябва да се отбележи, че едновременният прием на така наречените инхибитори на моноаминооксидазата е строго забранен.

Те включват активните съставки трансилпромин и моклобемид. Циталопрам може да се използва най-рано две седмици след спиране на трансилпромин и най-рано един ден след лечение с моклобемид. В противен случай съществува риск от серотонинов синдром, тъй като тези активни съставки също повишават концентрацията на серотонин.

Триптани са лекарства, които се използват за лечение мигрена. Въпреки че не повишават концентрацията на самия серотонин, те действат върху важен серотонинов рецептор. По този начин те произвеждат типични ефекти на серотонина.

Те са известни още като серотонинови агонисти. Дълго време преобладаваше много предпазливо отношение при комбинирането триптани с антидепресанти. Междувременно обаче рискът от развитие на серотонинов синдром с тази комбинация се оценява на доста нисък.

Пациентите, приемащи комбинация от триптани и антидепресанти, трябва редовно да се консултират с лекуващия си лекар относно страничните ефекти и настоящата дозировка, така че терапията да се следи добре. Консумацията на алкохол сама по себе си не може да причини серотонинов синдром. Редовната консумация на алкохол обаче увеличава риска от лекарствени взаимодействия и странични ефекти, поради което особено на пациентите, които приемат няколко лекарства, се препоръчва да не консумират алкохол.

Особено в случай на психологически разстройства, като например депресия or тревожни разстройства, алкохолът влошава състояние на засегнатите и пречи на успеха на терапията. Съществува висок риск от взаимодействия, особено когато се приемат няколко лекарства едновременно. Тъй като точните ефекти на алкохола в комбинация с лекарства не могат да се предвидят, консумацията трябва да се избягва.

Рискът от серотонинов синдром се увеличава допълнително само с допълнителна консумация на алкохол. Основният проблем обаче е, че лекарите предписват терапия с антидепресанти и други лекарства, които влияят на нивата на серотонин, при условие че не се консумират допълнителни лекарства, лекарства или алкохол сами. Ако случаят е такъв обаче, последствията не могат да бъдат точно предсказани и най-вече не могат да бъдат добре усвоени.

Пациентът се излага на неизчислима опасност. Жълт кантарион е билкови лекарства който се използва при лечение на лека до умерена степен депресия. Неговият ефект обаче е много противоречив в проучванията.

Основната активна съставка на Жълт кантарион е хиперфорин, което вероятно води до повишаване на нивата на норепинефрин и серотонин, наред с други неща. По принцип ефектът от Жълт кантарион е много слаб, така че рискът от серотонинов синдром е нисък. Проблемът обаче става, ако се отделят други лекарства освен жълт кантарион, които повишават нивото на серотонин.

Те включват по-специално други антидепресанти, но също така и някои опиоидни аналгетици, мигрена лекарства или някои лекарства за гадене. Тъй като жълт кантарион е свободно достъпен и следователно не е необходимо да се предписва от лекар, съществува риск пациентите да го приемат без консултация с лекар и да не са наясно с взаимодействията с техните лекарства. Поради тази причина, жълт кантарион винаги трябва да се приема само след консултация с лекар, който е запознат с останалите лекарства. Това ще му позволи да оцени риска от серотонинов синдром. Информация относно странични ефекти от жълт кантарион можете да намерите в нашата статия Странични ефекти от жълт кантарион.