хипернатремия - разговорно наречен излишък натрий - (синоними: хипертоничен дехидрация; хиповолемична хипернатриемия; солен оток; ICD-10-GM E87.0: хиперосмолалност и хипернатриемия) възниква, когато концентрация на серума натрий при възрастен се издига над стойността от 145 mmol / l.
Физиологичен серум осмоларитет зависи почти изключително от натрий концентрация. По този начин хипернатриемията се придружава от хиперосмолалност (хиперосмоларност).Осмолалност е сумата на моларен концентрация от всички осмотично действащи частици на килограм разтворител. В случай на хиперосмолалност (хиперосмолал), има по-голям брой разтворени частици на килограм течност, отколкото в референтната течност.
Разграничават се следните форми на хипернатриемия:
- Хиповолемична хипернатриемия (= хипертонична дехидратация / ”дехидратация”): прекомерна концентрация на натрий с едновременно намален вътресъдов обем (“в съдовете”); това е резултат от повишено отделяне на течности (урина, пот) или поради заболяване или лекарства
- Хиперволемична хипернатриемия (= хипертонична хиперхидратация / ”свръххидратация”): твърде висока концентрация на натрий с едновременно повишена вътресъдова сила на звука; това се дължи на твърде висок прием на физиологичен разтвор; хранителни: морска вода интоксикация (пиене на сол вода) или ятрогенен (напр. инфузия на хипертоничен физиологичен разтвор или разтвор на натриев бикарбонат или натриево-съдържащи пеницилинови соли)
Разпространението (честота на заболяванията) е около 5%. В интензивното отделение натрий баланс разстройствата са сред най-често срещаните електролитни нарушения (нарушение на електролити (кръв соли)), с разпространение около 25% и са свързани с лош резултат на пациента (терапевтичен резултат).
Курс и прогноза: Хипернатриемията води до изместване на течности между извънклетъчното и вътреклетъчното пространство (извънклетъчно пространство (ECR) = вътресъдово пространство (разположено вътре в съдове) + извънсъдово пространство (разположено извън съдовете); вътреклетъчно пространство (IZR) = течност, разположена вътре в телесните клетки). В този процес течността се изтегля от мозък, т.е. мозък клетките се дехидратират („дехидратират“). Това води първо до неспецифични симптоми (силна жажда, чувство на слабост, умора, треска, безпокойство и затруднена концентрация) и по-късно при мозъчни симптоми (клиничен вид на мозък разстройства) като цефалгия (главоболие), гърчове, объркване и нарушения на съзнанието (сънливост / сънливост с абнормна сънливост до кома/ тежко дълбоко безсъзнание, характеризиращо се с липса на реакции към отговор). Лечението на хипернатриемия, ако причината е заболяване, трябва да бъде причинно-следствено („причинително“). В противен случай лечението е симптоматично, т.е. орална или интравенозна течност администрация (напр. 5% гликоза разтвор и една трета от течния дефицит с изотоничен електролитен разтвор; вижте „Наркотик Терапия" за детайли).
