Определение и свойства
Прилагането или приложението на лекарство се отнася до употребата му върху тялото. Използваните за тази цел дозирани форми (лекарствени форми) се състоят от активните съставки и помощните вещества. Те включват, например, таблетки, капсули, решения, сиропи, инжекционни, кремове, мехлеми, капки за очи, капки за ушии супозитории. Drugs могат да бъдат течни, полутвърди, твърди и газообразни. Те се администрират по различни методи на приложение, за които са установени определени технически термини:
- Мускулно: в мускула, напр ваксини.
- Интравенозно: в a венанапр. инжекции, инфузии.
- Нос, интраназално: в носната кухина, напр назални спрейове.
- Орално, перорално, ентерално: чрез уста в храносмилателен тракт, обикновено с абсорбциянапример таблетки
- Парентерално: заобикаляне на храносмилателен трактнапр. инжекции.
- Ректално: в ректум, напр. супозитории.
- Подкожно: в подкожната тъкан, напр инсулини.
- Сублингвално: под език в кръвта, напр. сублингвално таблетки.
- Трансдермално: през кожа в кръвта, напр трансдермални пластири.
При локално приложение активната съставка се прилага локално, например с крем или капки за очи. Това за разлика от системното приложение, при което целият организъм е изложен на лекарството. Така например, когато се приема или инжектира таблетка в вена. Като цяло, локалното приложение се понася по-добре и по-малко неблагоприятни ефекти са очаквани. Лекарството, което се прилага локално, може също да развие системни ефекти и странични ефекти при определени обстоятелства. Например мигрена наркотик суматриптан също се прилага под формата на спрей за нос. Той бързо преминава в кръвта чрез носната лигавица. Лекарствените форми се различават по начало на действието поради различните нива на абсорбция. Докато лекарството се разпространява в Тя в рамките на минути с инжекция, пероралният път отнема между около 30 минути и 2 часа, за да достигне максималната плазма концентрация.
