Класификация на стомашно-чревно кървене
Прави се основно разграничение между горен и долен стомашно-чревно кървене. Горният стомашно-чревен тракт се състои от стомах, горните секции на тънко черво, т.е. дванадесетопръстник (медицински термин: дванадесетопръстник) и преходът към празното черво (йеюнум), известен като „flexura duodenujejunalis“. Причината за това разделение на горна и долна стомашно-чревно кървене (GI кървене) на базата на flexura duodenujejunalis се дължи на различния подход на лекаря при диагностика и терапия: За откриване на кръвоизливи в горната част на стомашно-чревния тракт (GI кървене) се използват ендоскопи (тръбна камера), които се поставят върху пациента уста (след прилагане на успокоително, d. Ендоскопите се поставят в пациента уста (след приложение на успокоително лекарство, като мидазолам, краткодействащ бензодиазепин), напредва в стомах и позволете на лекаря да види вътре в пациента храносмилателен тракт до тази точка на преход на двата раздела на тънко черво (flexura duodenujejunalis).
Ако предполагаемият източник на кървене при чревен кръвоизлив е още по-дълбок (медицински: по-нататък дистално, към анус), устройството трябва да се постави през червата. Това означава, че a колоноскопия трябва да се извърши, което също достига последния и третия раздел на тънко черво, илеума. Трябва да се отбележи, че макар тази класификация да е полезна и днес, като горна и долна стомашно-чревно кървене (стомашно-чревно кървене) се различават значително по отношение на причините, засегнатите възрастови групи, а също и при избора на метод на лечение, първоначалният произход на класификацията днес е само ограничен валидност поради по-модерните ендоскопи с по-голям обхват.
Как се диагностицира стомашно-чревното кървене?
Диагностичната процедура зависи, както току-що беше описано, от вида на стомашно-чревното кървене: Ако се появят забавени изпражнения, ендоскоп (тръбна камера) се поставя като спешна мярка след разпит на пациента за възможния ход на събитията (известни предишни заболявания или рискови фактори , взети лекарства, възможни наранявания, последно взето хранене и др.) за диагностициране на кървене в горната част на стомашно-чревния тракт (стомашно-чревния тракт). Ако там може да се изключи стомашно-чревно кървене, източникът трябва да бъде открит в дебелото или тънкото черво. Откриването се извършва чрез прилагане на радиоактивно маркирано червено кръв клетки (нарича се процес, насочен към откриване на излъченото радиоактивно излъчване сцинтиграфия).
Това е последвано от селективната диагноза на засегнатите съдове, което позволява по-прецизна локализация. Стойността на извънредна ситуация колоноскопия (колоноскопия), извършена без подходяща подготовка на червата, е противоречива, тъй като информационната стойност е ограничена в случай на черва, която не е била предварително почистена с лаксативи а прегледът е технически труден. Процедурата за повръщане кръв (хематемеза) е подобна на процедурата за отстраняване на застояли изпражнения; обаче, в случай на масивно кървене, спешната операция е показана незабавно.
Ако червена артериална кръв присъства в екскретираното изпражнение (хематохезия), дигитално-ректална диагноза (изследване на анус с пръст) често се започва, тъй като палпиращият пръст на проверяващия може бързо да открие осезаеми новообразувания и тъканни наранявания (улцерации), както и хемороиди закален от кръвосъсирване. Ако тази мярка не е успешна, тук се извършват и следните процедури за изследване: ендоскопия (в този случай ендоскопия на ректум, известен също като ректоскопия) и изображенията на съдове с контрастна среда (ангиография) или радиоактивно маркирани вещества (сцинтиграфия).
Всички статии от тази поредица:
