Какво е стент?
Стентът стабилизира стеснените съдове, след като са били разширени. Целта е съдът да не се запуши отново. В допълнение, съдовата опора, изработена от метал или синтетични влакна, фиксира съдовите отлагания, изглажда повърхността на вътрешността на съда, като я притиска към съдовата стена и по този начин подобрява кръвотока в съда. Най-разпространеният вариант е „сърдечният стент” на коронарните артерии, който се използва при пациенти с коронарна болест на сърцето. Тук стентът вече замени байпаса. Хирургът използва тънка пластмасова тръба (катетър), за да постави стента, който може да бъде плътно компресиран благодарение на структурата на фина мрежа. Има различни видове.
Саморазгръщащ се стент
Балонно разширяващ се стент
Сгънатият стент е прикрепен към така наречения балонен катетър, който може да се надуе като част от процедура за вазодилатация, известна като перкутанна транслуминална ангиопластика (PTA). След това металната мрежа на стента запазва разширената си форма.
Стентове с покритие
В допълнение към стентовете без покритие (голи метални стентове, BES), сега все по-често се използват стентове, отделящи лекарство (DES). Освободеният медикамент предотвратява образуването на нови клетки и по този начин противодейства на повторното запушване (повторна стеноза). Провеждат се и изследвания върху напълно биорезорбируеми стентове (BRS), които се разграждат след известно време, например за да се избегне нарастващият риск от запушване от кръвни съсиреци, ако стентът остане на място за по-дълъг период от време.
Кога се извършва имплантирането на стент?
Стент се използва винаги, когато не може да се гарантира постоянно разширяване на запушен съд или кух орган чрез просто разширяване на съдовете (перкутанна транслуминална ангиопластика, PTA).
Най-често това се случва в следните ситуации
- Стесняване на коронарните артерии при коронарна болест на сърцето (ИБС)
- Нарушения на кръвообращението в артериите на ръцете и краката при периферна артериална оклузивна болест (ПАБ)
- Инсулт поради стесняване на каротидните артерии (каротидна стеноза)
- Разширяване на аортата (аортна аневризма)
- Стесняване на бъбречните артерии (стеноза на бъбречната артерия)
- Стесняване на каналите (напр. стеноза на жлъчните пътища)
Как се запушват съдове?
Въпреки това, кръвен съсирек (тромб) може също да блокира съд без артериосклероза. Три фактора са отговорни за образуването на тромб (триада на Вирхов): промяна в състава на кръвта, забавяне на кръвния поток и промени в съдовите стени. Така наречената емболия може също да причини съдова оклузия. Тромбите се отделят от първоначалното си местоположение и преминават през кръвния поток в по-тесни съдове, където причиняват запушване. Въпреки това, обикновено не е необходимо да се поставя стент в случай на такива тромбоемболични събития.
Какво се прави по време на имплантирането на стент?
След прилагане на локален анестетик, лекарят първо пробива кръвоносен съд близо до повърхността, обикновено артерията в ръката или слабините, и вмъква „обвивка“. Под рентгенов контрол той прокарва през него специален катетър до стеснението на запушения съд и инжектира контрастно вещество, за да визуализира отново стеснението.
При PTA на върха на катетъра се поставя сгънат балон. Веднага след като това се постави на стеснението, то се пълни със смес от физиологичен разтвор и контрастна среда и се разширява. Балонът притиска отлаганията и калцификатите към съдовата стена и по този начин отваря съда.
След като поставянето на стента приключи, лекарите премахват всички катетри и обвивката и прилагат превръзка под налягане. Това трябва да остане на място няколко часа.
Какви са рисковете от имплантирането на стент?
В допълнение към общите хирургични рискове като инфекции, нарушения в зарастването на рани и леко кървене, в редки случаи могат да възникнат следните усложнения:
- Сърдечна аритмия по време на процедурата
- Съдова оклузия
- Съдова перфорация с животозастрашаваща загуба на кръв
- Инфаркт или инсулт
- Тромбоза на стента: Стентът се блокира от кръвен съсирек
Усложненията в крайна сметка зависят силно от мястото на имплантиране на стента. Съществуващите състояния на пациента също оказват влияние върху степента на усложнения.
Какво трябва да имам предвид след имплантиране на стент?
През първите няколко седмици след операцията за стент лекар ще Ви прегледа отново обстойно. Той ще изслуша сърцето и белите Ви дробове и ще извърши различни тестове, като ЕКГ в покой, измерване на кръвното налягане и лабораторни изследвания. Те се повтарят на редовни интервали.
Живот със стент
Стентът не ви ограничава в ежедневието. Възможни са и изследвания като ядрено-магнитен резонанс (ЯМР). Непушенето, редовната физическа активност и балансираната диета са полезни за предотвратяване на вазоконстрикция, причинена от плаки. Ако успеете да контролирате рисковите фактори за артериосклероза, може да не се нуждаете от нов стент.
Спорт със стент
Редовната физическа активност има следните положителни ефекти върху тялото:
- подобрява снабдяването на тялото с кислород
- понижава кръвното налягане
- регулира нивата на кръвната захар
- регулира нивата на липидите в кръвта
- намалява мастните депа
- противодейства на възпалителните процеси
- насърчава здравословното телесно тегло
- намалява хормоните на стреса
Стентът не е критерий за изключване за спорт. Стентът не предизвиква никакви ограничения. Важно е обаче да изберете вид спорт, който не натоварва прекомерно сърдечно-съдовата система и е съобразен с основното заболяване.
Умерената тренировка за издръжливост е особено подходяща за повечето сърдечно болни. Това включва напр
- (бързо) ходене
- Ходене върху мека постелка/по пясък
- туризъм
- Ходене и скандинавско ходене
- бягане за здраве
- Ски бягане
- Степ аеробика
- Тренировка с колоездене или велоергометър
- Изкачване на стълби (напр. на степер)
Започване на обучение след операция със стент
Колко време трябва да почивам след поставяне на стент? Това зависи от основното заболяване. След лек инфаркт на миокарда пациентът обикновено може бавно да се върне към активност след около седмица. След тежък инфаркт пък ще се лекуват по-дълго в болница. Там обикновено започва първата терапевтична мобилизация.
Забележка: Ако имате сърдечно заболяване, винаги трябва да обсъдите началото на тренировката с лекуващия ви лекар. Те познават вашия случай и вашата физическа конституция и могат да направят подходяща препоръка.
Когато започвате тренировка, важно е да започнете с ниска интензивност и да я увеличавате бавно.
