Диагноза | Синузит

Диагноза

Диагнозата се поставя от физическо изследване и вземането на намазки от назален секрет и риноскопия (риноскопия). Ако възникнат усложнения по време на лечението на синузит или ако ходът на заболяването е хроничен или дори ако се планира операция за лечение, може да се направи ЯМР изследване на синусите, за да се получи допълнителна информация за възпалението. ЯМР обаче не е необходимо, ако ходът на заболяването е без усложнения!

Терапия

остър синузит се лекува с деконгестантни капки за нос или спрейове, съдържащи ксилометазолин (Otrivin®) или оксиметазолин (Nasivin®). Те улесняват оттичането на секрети от малките отвори на параназални синуси. След една седмица обаче назалните капки / спрейове трябва да се преустановят, тъй като в противен случай носната ни лигавица ще свикне с непрекъснато приложение и няма да се подува повече без нея (привинизъм). нос и гърлото лекари (УНГ лекари) също предлагат възможност за директно изсмукване на гнойната, възпалителна секреция.

Вложка с деконгестантно лекарство в носния проход („висока вложка“) също трябва да позволи на слузта да изтече. Пациентът трябва да вдишва редовно у дома. Инхалации с лайка пара (Kamillosan®) или сол (Emser-Salz®) имат противовъзпалителен и приятен ефект.

След прилагане на противозастойни назални капки / спрейове, изплакването на носа с физиологичен разтвор (разтвор Emser-Salz®) може да прочисти нос чрез изплакване на вискозни секрети. Физиологичният разтвор има и дезинфекциращ и деконгестант ефект. Освен това на пациента може да се предложи амбулаторно облъчване с къси вълни, микровълни или червена светлина след деконгестантни мерки.

Това има за цел да стимулира кръв циркулация и заздравяване на възпалението. Гнойният параназал възпаление на синусите също трябва да се лекува с антибиотик. Ако параназалният възпаление на синусите все още не е излекуван след две седмици, УНГ специалистът може да препоръча незначителна процедура.

По време на тази процедура той ще го направи пункция възпаления параназален синус и го изплакнете с разтвор, съдържащ антибиотици. Sinupret ®forte и Синупрет® капки се използват като билкови лекарства. The лечение на синузит трябва да има три цели.

От една страна, това може да се опита с множество алтернативни лекарства, които са известни главно от натуропатията. Но също така могат да се използват многобройни конвенционални медицински препарати. За да се намали подуването на носната лигавица, в повечето случаи се използват лекарства от групата на активното вещество алфа 1 адренорецепторни агонисти.

Алфа адренорецепторите са разположени на съдове на лигавиците и причиняват кръв съдове в областта на лигавиците, за да се свие, когато пратеникът се прикачи към рецептора. Веществото ксилометазолин и неговите производни са в състояние да се прикачат към точно тези рецептори на лигавиците и да постигнат съответния ефект. Поради тази причина се използват назални спрейове, съдържащи това вещество синузит.

Още с първия контакт на веществото с лигавицата, подуването започва да намалява забележимо. Прилагането на деконгестантни капки за нос също има някои недостатъци. Основният недостатък е относително краткото време на действие, което изисква често повторение с малко под 3-6 часа.

За да приведете лекарството до правилното място на действие в нос, е необходимо капките или напръсканото вещество да се изтеглят през носа след нанасяне. Някои секрети на слуз, които се забиват, неизбежно ще достигнат по-високите области на носа в резултат на тази маневра. Ако тази маневра се повтаря често, носният секрет може да се „забие“ в носа, което след това може да доведе до усложнение на язва на параназални синуси.

Друг недостатък са страничните ефекти на препаратите, съдържащи ксилометазолин. По-специално при продължителна употреба, ефективността на препарата може да бъде намалена. Освен това, феномен, известен като „вонящ нос”Също може да възникне.

В този случай, след продължително използване на капки за нос, носът капе все повече, постоянно или периодично. Изтичането обикновено е от течна до вискозна консистенция и се характеризира със зловонната си миризма. Ако това се случи, лечението трябва да се прекрати незабавно и да се направи по-дълга пауза в лечението, преди лечението да продължи.

В допълнение към препаратите на ксилометазолин се използват лекарства, които, главно поради солените си съставки, имат за цел да намалят подуването на носната лигавица. И тук физиологичните разтвори се прилагат в носа под формата на назални спрейове. Ефектът не е толкова бърз, колкото при химическите продукти, но продължава също толкова дълго и не носи опасност от споменатите странични ефекти.

Освен това не е описан срок за употреба на лекарството. Солевият състав може също да се прилага в носа под формата на инхалатор. Постигнатото по този начин пулверизиране на капките прави възможно соленото вещество често да може да се вдишва по-дълбоко и по този начин може частично да проникне дълбоко в параназални синуси и влизат в сила.

• Целта на лечението е да предотврати по-нататъшното прогресиране на възпалението и да го спре.
• Лигавиците, които са възпалително удебелени в случай на синузит, трябва все повече да отшумяват.
• Съответните съпътстващи симптоми трябва да бъдат намалени.

Ако синузитът не заздравее след няколко дни, трябва да се приеме хроничен ход, което налага малко по-различно лечение. При хронични случаи на синузит веднъж въведеното деконгестантно лечение се отказва и вместо това се лекува причината за хроничната форма на заболяването. Причината често е алергична реакция.

Особено трудно предотвратимият домашен прах често се разглежда като причина за хроничен синузит. Назални спрейове, съдържащи лекарство от групата на антихистамини може да се използва за тази цел (особено за локално лечение) или антихистаминът може да се прилага като таблетка. Основен недостатък на лечението са страничните ефекти, които се дължат главно на нарастващата умора при продължително приемане на лекарството.

В случай на хронично възпаление на параназалните синуси може да се направи и опит за първо лечение на действителната възпалителна реакция. Дори ако действителната причина за хроничната възпалителна реакция в началото остане незабелязана, може да се направи опит за намаляване на възпалителната реакция на организма с помощта на медикаменти, съдържащи кортизон. За тази цел се предлагат и назални спрейове.

При тежки и хронични случаи системна терапия с кортизон таблетки могат да се прилагат. Тук обаче трябва да се вземат предвид и многобройните странични ефекти. Продължителната употреба може да доведе до изтъняване на кожата, повишено кръв захар, остеопороза и недостатъчност на надбъбречната кора.

Това обаче е възможно само при продължителна употреба на високи дози кортизон. Като правило, хроничният синузит също не се лекува в дългосрочен план и кортизон таблетки не се дават във високи дози. В допълнение към спрейовете, вентилация-ускоряващи лекарства също могат да бъдат дадени.

Те са в повечето случаи на растителна основа и съдържат материали ментол, мента и др. В случай на персистиращ синузит, който продължава въпреки гореспоменатото медикаментозно лечение, трябва да се обмисли лечение с антибиотик. Решението дали да се използва обикновено се улеснява от появата на тежки и преди всичко високи придружаващи треска атаки и при всички обстоятелства трябва да бъдат предприети при тези обстоятелства.

мост антибиотици, като цефуроксим или амоксицилин, се използват тук. Особено в случаите на бактериален остър синузит, причинен от пневмококи, Haemophilus influenzae, Moraxella catarrhalis, S. aureus, стрептококи или така наречените анаероби, антибиотици наречен цефуроксим аксетил, трябва да се прилага цефподоксим проксетил, аминопеницилини или левофлоксацин. Алтернативно, лечение с т.нар макролиди, към които принадлежат кларитромицин и азитромицин.

Лечението трябва да се провежда последователно в продължение на 14 дни. Както при всеки по-дълъг прием, класическите странични ефекти като диария може да възникне. По принцип също съществува риск от бактерии развиване на резистентност, ако антибиотиците се използват често и неподходящо.

Според скорошно проучване от САЩ, антибиотичното лечение няма почти никакви предимства пред чисто симптоматичното лечение. В това проучване една група пациенти, страдащи от синузит, е била лекувана със симптоматична, чисто деконгестантна терапия, докато другата група пациенти, които също са страдали от синузит, са били лекувани с антибиотик. Резултатите показват, че пациентите и в двете групи са се възстановили по едно и също време и че антибиотичната група няма времево предимство пред симптоматично ориентираната група.

Остава да се види дали това проучване ще доведе до промяна в концепцията за лечение. По принцип антибиотичната терапия (в момента все още) трябва да започне в случаи на тежки и много продължителни заболявания. Това трябва да гарантира, че ако периодът на заболяването не бъде намален, поне степента на усложнения може да бъде сведена до минимум.

Това е така, защото разпространението на патогени при синузит вероятно е по-малко вероятно при антибиотично лечение. В повечето случаи параназалният синузит заздравява в рамките на няколко седмици с адекватна, консервативна (т.е. лекарствена терапия). При някои пациенти обаче се наблюдават чести рецидиви или тежки, продължителни курсове.

Това е особено случаят, когато, както е описано по-горе, анатомични състояния или назални полипи възпрепятстват потока на секрети от параназалните синуси и по този начин насърчават клиничната картина. В тези случаи операцията може да помогне за значително подобряване на повтарящите се симптоми. Назална полипи са доброкачествени израстъци на носната лигавица.При така наречената polyposis nasi тези израстъци се появяват по-често и възпрепятстват не само носа дишане но и механизма за самопочистване на носа.

Полипектомия, т.е. отстраняване на полипи, може също да помогне за облекчаване на синусите. Това важи и за изправянето на крив носната преграда, въпреки че носната преграда не е абсолютно прав при всеки човек, грубите отклонения могат да доведат до промяна в потока на секрети от параназалните синуси и по този начин да насърчат хроничния синузит. В особено тежки случаи на синузит, костните стени на синусите могат да бъдат засегнати в допълнение към лигавицата. Това състояние може да доведе до разтваряне на костното вещество и често изисква хирургично възстановяване на мястото на възпаление.