- съединителната тъкан отговаря за сближаването на органите в тялото. Той трябва да има определена еластичност, за да изпълни своята функция на плъзгане и изместване в организма. Загуба на съединителната тъкан еластичност може олово до сериозни заболявания.
Какво представлява еластичността на съединителната тъкан?
Съединителната тъкан не представлява единичен вид тъкан, но се определя от общите му свойства. Той присъства в цялото тяло и изпълнява поддържащи функции. Основната му роля е да поддържа формите на органите. Той предпазва органите от увреждане, съхранява вода и в сътрудничество с имунната система, отблъсква се патогени. Въпреки това, в допълнение към опън сила, той също трябва да притежава известна еластичност, така че положението и формата на органите да могат да се регулират гъвкаво и обратимо. За разлика от други тъканни форми, съединителната тъкан се състои от относително малко клетки. От друга страна, тези клетки са свързани чрез мрежа от протеинови вериги. Всеки орган е заобиколен от съединителна тъкан. По този начин кожа а лигавиците също са част от съединителната тъкан. Между органите има и мрежа от протеинови структури, които осигуряват тяхната кохезия.
Функция и задача
Съединителната тъкан е незаменима за телесните функции и сближаването на органите. В този контекст еластичността на съединителната тъкан играе решаваща роля. Освен всичко друго, това е предпоставка за работа на гладката мускулатура. По време на всяко физическо движение трябва да се гарантира, че вътрешни органи може да се адаптира гъвкаво. Същото се отнася и за формата на органите. Без тази гъвкавост и еластичност ще настъпи увреждане на органите с фатални последици. Функцията обаче може да бъде реализирана само чрез комбинация от различни видове съединителна тъкан. По този начин се прави разлика между хлабава, стегната и ретикуларна съединителна тъкан. Други видове включват мастна тъкан, желатинова съединителна тъкан и хрущял и костната тъкан. Като цяло всички видове съединителна тъкан съдържат кръв съдове намлява нерви за снабдяване на вградените органи. Разхлабената съединителна тъкан действа като пълнител между различните органи, осигурявайки мобилност, вода съхранение и матрица за много свободно движещи се клетки. В същото време в него се помещават и имунни клетки, които могат да се преборят патогени. Мастната тъкан също представлява хлабава съединителна тъкан, въпреки че за разлика от други форми на съединителна тъкан, тя почти не съдържа междуклетъчно вещество. Плътната съединителна тъкан се намира предимно в склерата на очите, в твърдата мозъчните обвивки, в органа капсули и в мускула сухожилия. Състои се предимно от колаген влакна, чийто дял там е много по-висок, отколкото в разхлабената съединителна тъкан. Също така има още по-малко клетки и образува или плътни мрежести структури в случай на очната роговица, мозъчните обвивки и орган капсули или плътни структури с паралелни влакна в случай на сухожилия и връзки. Ретикуларната съединителна тъкан представлява триизмерна мрежа и присъства главно в лимфоидни органи като далак, лимфа възли или лимфоидна тъкан. Колагеновите влакна са опънати, макар и трудно разтегливи. Следователно в почти всички видове съединителни тъкани има и еластични влакна, които могат да бъдат опънати във всяка посока, като всеки път се връщат в първоначалното си положение. Състоят се от фибрилин и протеин еластин. Еластинът е протеинова верига с форма на топка, която може да бъде разкъсана, но след това се връща в първоначалната си форма. Това е, което придава на съединителната тъкан нейната еластичност. Еластичната съединителна тъкан е особено важна при бял дроб тъкан, връзки и артериални кръв съдове. Фиброзната съединителна тъкан е отговорна главно за еластичността на съединителната тъкан, докато хлабавата съединителна тъкан осигурява транспорта на вещества между тях кръв и клетки.
Болести и неразположения
Когато съединителната тъкан отслабне, нейната еластичност също се губи. В процеса изчезва способността му да придава форма и подкрепа на тялото. Функцията за превключване и плъзгане също вече не се изпълнява правилно. Външно, a слабост на съединителната тъкан често се забелязва от целулит, стрии or бръчки. Освен това може да настъпи увисване на органите, тъй като намалената еластичност на съединителната тъкан прави невъзможно пълното връщане към първоначалната форма. Жените, поради други хормонални състояния, страдат по-често от слабост на съединителната тъкан По този начин в съединителната тъкан на обикновения човек са открити повече напречни връзки, които я поддържат сила и еластичност. Една от най-често срещаните слабости на съединителната тъкан се проявява в т.нар пролапс на матката, което засяга много жени. В този случай матка притиска други органи като пикочния мехур и може олово до неприятни болка или, в отделни случаи, дори до животозастрашаващи състояния (като задържане на урина). Има много причини, които могат олово до отслабване на съединителната тъкан. Например, храненето, хормоналните промени, лекарствата, както и някои генетични дефекти играят съществена роля. Например състояние на съединителната тъкан се влошава, когато тялото стане прекалено киселинно. В този случай се разбиват важни протеинови вериги с поддържаща функция. Хормонални промени по време на менопауза причиняват спадане на нивата на естроген. Това също води до отслабване на съединителната тъкан. Някои лекарства също насърчават свръхкиселинност на тялото и по този начин допринасят за намаляване на еластичността на съединителната тъкан. Съществуват обаче и генетични състояния, които произвеждат дефектни структури на съединителната тъкан и по този начин причиняват най-тежките заболявания. Един пример е т.нар Синдром на Марфан, който се наследява по автозомно-доминиращ начин и се проявява в съдови малформации (аневризми), очни заболявания, аномалии на костната система и кожа аномалии. Известна е и придобитата болест на съединителната тъкан, скорбут, която преди е била често срещана сред моряците поради липса на витамин С снабдяване и често водеше до смърт. Витамин С е отговорен като коензим за хидроксилирането на пролин и лизин и по този начин осигурява тяхното омрежване в протеиновите вериги на съединителната тъкан.
