Туморен маркер
In рак на гърдата, два рецептора на тумора играят основна роля. Определянето на тези рецептори или маркери е от голямо значение за терапията, а също и за прогнозата. Първо се определя HER2 рецепторът.
Положителният рецепторен статус първоначално се свързва с по-лоша прогноза, тъй като туморите обикновено са по-агресивни. Тези тумори обаче могат да бъдат лекувани много добре антитела. На второ място, рутинно се определя състоянието на хормоналните рецептори.
Други туморни маркери, които се определят в двоеточие or рак на панкреасанапример обикновено са полезни в рак на гърдата. Предварително рак на гърдата, може да се определи туморният маркер СА 15-3. Той обаче не може да се използва за откриване метастази, но само за наблюдение на хода на терапията.
Хирургия при лечение на гърдата рак е централен стълб на терапията. Стига да не метастази са открити, за всеки пациент се търси операция. Гърда рак може да се лекува с два различни хирургични метода.
Или се извършва операция за опазване на гърдата (BET, терапия за опазване на гърдите) или гърдата се отстранява чрез мастектомия. Кой метод се използва зависи от степента и местоположението на тумора. Мастектомия е по-старият от двата метода.
По време на операцията се премахва цялата гърда (жлезиста тъкан и кожа) и, ако е необходимо, подлежащият гръден мускул. На фиксиран интервал след операцията или радиацията, реконструкция на гърдата с гръдни импланти може да се проведе. При по-новия BET се отстранява само тъканта с тумора и малко парче кожа.
Останалата част от жлезистата тъкан и кожата остават на място. Понастоящем BET се извършва при около 70% от всички пациенти и неизбежно включва облъчване на останалата тъкан. По правило всяка операция включва и премахване на лимфа възли от подмишницата.
Колко лимфа възлите трябва да бъдат премахнати зависи от това дали туморните клетки се намират там или не. Химиотерапия (химиотерапия накратко) е много важно при лечението на гърдите рак. Не всяка форма на рак на гърдата може и трябва да бъде лекувана химиотерапия, трябва да има ясна причина за това.
Всеки вид рак на гърдата трябва да се лекува по различен начин и всеки път трябва да се прилага индивидуално насочена и внимателно подбрана терапия. С химиотерапия като част от плана за лечение на рак на гърдата, в зависимост от стадия на заболяването, се прави разлика между: Първичната химиотерапия обикновено се провежда преди операция. Това може да бъде особено важно, ако например хирургичната намеса не е възможна, ако туморът е твърде голям или възпален.
В повечето случаи след това се извършва операция за трайно отстраняване на тумора. Говори се за адювантна терапия, ако химиотерапията се провежда след операция и няма тумор метастази в други органи. Ако туморните метастази вече са открити, химиотерапията също може да бъде полезна, това е известно като палиативна терапия.
Тази палиативна химиотерапия може да бъде полезна за лечение на симптоми като болка от метастази, задух или кожни симптоми. При избора на химиолекарства (химиотерапевтични средства) трябва да се вземат предвид много фактори, като функциите на органите (особено сърце намлява костен мозък), туморни метастази, симптоми и много други. Тъй като в Германия са одобрени много различни химиотерапевтични лекарства за лечение на рак на гърдата, може да се постигне индивидуална и оптимална терапия.
Тук можете също да намерите информация за общата терапия за рак на гърдата и лъчетерапията за рак на гърдата. - първичен (неоадювантен)
- Адювант или
- Палиативна терапия. След всяка операция за запазване на гърдата, облъчва се останалата тъкан на гърдата и евентуално и подмишницата отстрани.
Това е за да се предотврати локално образуване на втори тумор. Досега радиацията се освобождава само в редки случаи, например при по-възрастни пациенти с определена туморна констелация. След пълно отстраняване на гърдата, последващо облъчване се започва само в случай на напреднали тумори или ако цялата туморна тъкан не може да бъде отстранена.
Въпреки това, индивидуалното указание за облъчване трябва да бъде направено от лекуващия екип от лекари и тук не могат да се правят общи твърдения. Освен това, облъчване на лимфа дренажни канали в подмишницата е възможно след хирургично отстраняване на лимфни възли. Това трябва да подобри общата преживяемост.
Подобно на облъчването след мастектомия, решението за облъчване на лимфодренажните канали трябва да се вземе от интердисциплинарен екип. При млади пациенти все още може да се извърши така нареченото усилващо лъчение. Тук бившето туморно легло се облъчва с по-висока доза след операция, за да се намали рискът от рецидив.
В допълнение, неоперабилните тумори също могат да бъдат облъчени с цел намаляване на туморната маса до такава степен, че хирургическата намеса става възможна. Хормоналната терапия или антихормоналната терапия се използва за лечение на положителни за хормонални рецептори тумори. Положителни за хормонални рецептори означава, че туморът има рецептори за естроген или прогестерон.
Обикновено се извършва след операция, а също и след възможна химиотерапия. По принцип хормоналната терапия трябва да се провежда поне 5 години. След това по-продължителното приложение на препаратите може да се прецени спрямо индивидуалния риск от рецидив.
Тъй като обаче хормоналната терапия има значителни странични ефекти, мнозина прекъсват терапията преди изтичането на 5-те години, което увеличава риска от смърт. Кой препарат се използва за хормонална терапия зависи от това дали жената все още е преди менопаузата или вече е в менопаузата. Обикновено се предписват по-млади жени, които все още не са в менопауза тамоксифен.
Той блокира естрогенните рецептори на тумора и намалява производството на хормони в яйчници. Това означава, че туморът не може да приема сигнали за растеж от естроген. Честите нежелани реакции на тази терапия са горещи вълни, гадене и обриви.
При жени, които вече са преминали менопауза, инхибиторите на ароматазата се дават като хормонална терапия. Той също така инхибира образуването на естроген, който следователно вече не може да има стимулиращ ефект върху гърдата или върху останалите клетки от рак на гърдата. Страничните ефекти са подобни на тези на тамоксифен.
Терапия с антитела се използва за рак на гърдата с положителен HER2 рецептор. Антитялото блокира HER2 рецепторите на тумора, като му пречи да получава сигнали за растеж чрез този рецептор. Терапията се провежда паралелно с химиотерапията и продължава 1 година.
Най-често срещаното активно вещество се нарича трастузумаб и се прилага чрез инфузия на интервали от една до три седмици. Най-важният страничен ефект на антитялото е увреждането на сърце. Следователно на всеки 3 месеца по време на терапията трябва да се извършва кардиологичен преглед.
Лечението на рак на гърдата се състои от няколко форми на терапия. Важен компонент е операцията с възможно последващо облъчване и системните терапии, като химиотерапия, имунотерапия или хормонална терапия. В зависимост от находките и констелацията на тумора, химио- и имунотерапията може да започне и преди операцията.
След това оперативното проследяващо лечение се състои от така наречената адювантна системна терапия, при която се продължава предоперативното лечение и евентуално се добавя хормонална терапия. Ако е показана хормонална терапия (в случай на положителен рецепторен статус), това се извършва за период от поне 5 години. Следоперативното лечение след мастектомия, т.е. премахване на гърдата, обикновено включва реконструкция на гърдата.
Тук могат да се поставят собствени тъкани или импланти на пациента. След завършване на първичното лечение пациентът автоматично преминава към последващо лечение. Това трябва да продължи 10 години, за да може да се открият и лекуват рецидиви по-рано.
Последващата грижа включва редовни физически прегледи и консултации с лекар, както и ежегодни мамографии на останалата тъкан на гърдата. Ако е възможно, ние винаги се опитваме да провеждаме терапия за опазване на гърдите. Някои тумори обаче растат толкова неблагоприятно, че подобна операция не е възможна.
Такъв е случаят например с много големи тумори, които са проникнали направо в кожата. Тъй като в такива случаи не винаги е възможно да сме сигурни, че целият тумор е отстранен или ако останалият кожен слой не е достатъчен за консервативна терапия, мастектомията, т.е. премахването на гърдата, би била по-подходяща. Дори в случай на по-малки тумори, при които не е възможно да се отстранят безопасно всички части на тумора, ще се помисли за мастектомия.
Тъй като след операция за опазване на гърдата винаги е необходимо след облъчване, ампутиране на гърдата се извършва и при пациенти, които по различни причини не могат или не желаят да бъдат облъчени. Освен това, мастектомията е необходима в случай на възпалителен рак на гърдата, както и ако има няколко туморни огнища в гърдата. След мастектомия е извършено отстраняването на гърдата, реконструкция на гърдата се извършва или незабавно в същата сесия, или на по-късен интервал от време. За това или на пациента мастна тъкан се използва или се поставя гръден имплант.
