Непоносимост към хистамин

Въведение

Хистаминът непоносимост, известна още като хистаминова непоносимост, е непоносимост към хистамин, специфичен хранителен компонент. Подозира се, че хистамин непоносимостта не е вродено разстройство, а по-скоро възниква в хода на живота от все още неизвестни причини. От научна гледна точка непоносимостта към хистамин е спорен.

По този начин механизмът на развитие на тази непоносимост е все още необясним. Има обаче някои научни теории по въпроса. Предполага се, че непоносимостта към хистамин не е класическа хранителна алергия, но нарушен разпад на хистамин.

Какво представлява хистаминът?

Хистаминът се усвоява от хората чрез определени храни. Различните храни се различават по съдържанието на хистамин. След като хистаминът се абсорбира, той се абсорбира заедно с останалите хранителни компоненти през червата и след това се превръща в други вещества чрез ензими.

Това разграждане на хистамин се нарушава в случай на непоносимост към хистамин. Това обяснява защо засегнатите хора изпитват дискомфорт, особено след като ядат храна с високо съдържание на хистамин. Терапията на хистаминовата непоносимост се състои в избягване на храни с високо съдържание на хистамин.

Хистаминът е вещество, което се среща естествено в организма и в редица различни храни. В организма хистаминът се използва като т.нар невротрансмитер за важни процеси при предаването на информация. Хистаминът също играе важна роля в защитната функция на имунната система както и при производството на стомашна киселина и храносмилането. Хистаминът също е отговорен за отварянето на малки съдове и има положителни ефекти върху сърце. Поради тази причина определено количество хистамин в организма е от съществено значение за всеки.

Симптоми

Симптомите на непоносимост към хистамин се проявяват главно след ядене на храна, съдържаща хистамин и могат да бъдат многообразни и индивидуално много различни. Има обаче типични симптоми, които съпътстват заболяването. На преден план са особено симптомите, които засягат кожата.

Това е свързано с факта, че хистаминът участва във възпалителни реакции и дилатация на малки съдове, наред с други задачи в тялото. Това води до така наречената „симптоматика на зачервяване“ със зачервяване на лицето и сандък област, както и възможни кожни проблеми. Те включват зачервяване на кожата (особено в областта на лицето и гърдите), уртикария, обриви и сърбеж.

Много чести са и общи оплаквания като умора намлява главоболие. Други симптоми включват оплаквания от страна на стомашно-чревния тракт (коремна болка, проблеми с храносмилането, гадене). При тежки случаи може да има проблеми с дишане, често с „течаща нос”Или възпалено гърло.

Задържане на вода, сърце намлява кръв могат да се появят и нарушения на налягането, объркване или нарушения на съня. Обикновено симптомите се появяват след консумация на някои храни, съдържащи хистамин, като домати. Следователно, терминът доматена алергия също е известно.

• Тези симптоми показват непоносимост към хистамин
• Доматена алергия

Диария е класически симптом на непоносимост към хистамин. Повишеното ниво на хистамин в организма води до свиване на мускулите в стомашно-чревния тракт. От една страна, това води до стомах спазми.

От друга страна, изпражненията се транспортират много по-бързо през червата и не може да се абсорбира достатъчно течност. Това след това води до диария. Симптомите в очите не са толкова типични за непоносимост към хистамин, като кожни обриви.

Независимо от това, реакциите на приема на хистамин могат да се появят и в областта на очите. Това може да доведе до задържане на вода в клепачите, което ги кара да се подуят и евентуално да предотвратят клепач закриване. Освен това приемът на хистамин може да доведе до конюктивит.

конюктивит се характеризира със зачервяване и сърбеж на окото. Освен това се наблюдава повишено производство на сълзи. конюктивит първоначално се предизвиква единствено от реакцията към хистамин. С течение на времето, инфекция с бактериинапример може също да възникне. След това конюнктивитът може да се развие в гнойна инфекция, която трябва да бъде лекувана от лекар, за да се избегнат вторични увреждания.